Библиотека Пъстри халища

Изберете удобния за четене фон на блога и размер на шрифта

Самуил (управлявал 976 – 1014) е един от най-героичните български владетели. Въпреки че е коронован за цар през 997, той поема управлението на държавата още през 976 г., когато неговият предшественик Роман доброволно му предава властта. Макар че не произхождал от знатно семейство, Самуил имал вроден талант да управлява.

Цар Самуил

Много скоро България се разпростряла върху територията на почти целите Балкани, като само малки части от Гърция и Тракия останали под византийска власт. Цели 15 години, Самуил и византийският император Василий Втори се подготвяли за решителната битка помежду си, която избухнала през 1002 Армията на византийците била по-опитна и успяла да принуди българските войски да се оттеглят във вътрешността на страната.




Все пак, с постоянните си военни нападения Самуил се надявал, че ще успее да принуди византийците да седнат на мирната маса. Цели 12 години неговата тактика бранела независимостта на България и не позволявала на Василий да достигне до главните български градове. На 29 юли 1014, обаче, Василий Втори организирал битка с българската войска в отсъствието на Самуил. Извоювал смазваща победа и пленил и ослепил 14 000 български войници. На всеки 100 оставил по един човек с едно око, за да ги води. Самуил не могъл да понесе вида на осакатената българска войска и починал от сърдечен удар на 6 октомври 1014 година.
Селфи е официално признато като психическо разстройство! Ето ви новина! Не я очаквах.
Американската психиатрична асоциация официално потвърди това, което и самите те предположиха: постоянното самозаснемане (така нареченото "Selfi") е психическо разстройство.
Разстройството се нарича "самоизразяване" (selfitis) и се определя като натрапчиво-компулсивно желание за самофотографиране и публикуване в социалните мрежи, като начин да се компенсира липсата на самочувствие и да се запълни празнината в общуването.

"Селфи" е признато като психическо разстройство

В съответствие с решението на Американската психиатрична асоциация съществуват три нива на това психическо разстройство:
-Гранично самофотографиране - когато правите снимки на себе си поне три пъти на ден, но не ги изпращате в социалните мрежи;
-Остро самофотографиране - когато правете снимки на себе си най-малко три пъти на ден и публикувате всяка от снимките в социалните мрежи;
-Хронично самофотографиране - Неконтролируемо желание да се снимате денонощно и да публикувате всички снимки в социалните мрежи повече от шест пъти всеки ден.



Освен това напоследък стана известно, че учени са признали публикуването на снимки от фитнес залата или от сутрешните бягания като знак за сериозно психическо заболяване - нарцистично личностно разстройство.
P.S. Споделете тази публикация с вашите приятели!
Антонио Гауди е гений на архитектурата, който е създал красотата в Барселона. Хората по цял свят и до днес се възхищават на неговите творения, тъй като те се славят със своята уникалност и необикновена красота.
Великият архитект Антонио Гауди е роден в Реус в 1852. Той имал обикновен начин на живот.

Антонио Гауди


Хранел се предимно със салати и евтини плодове, винаги носел едни и същи дрехи. Минувачите по улиците го възприемали за просяк и му давали милостиня. Антонио Гауди живял в свой собствен свят, неразбираем за всички.





От 1869 до1874 Антонио Гауди се преместил в Барселона, където е приет в училището по архитектура, което завършва през 1878. На заключителния изпит един от професорите каза: "Гауди е или луд или е гений." Оттогава тези две определения най-често се използват за описване на архитекта и работата му.

Катедралата

Антонио Гауди творил без никакви чертежи. Той използвал въображението си и способността да се изчислява на ум. Всеки свой строеж той считал за живо същество. Ако построеният проект не му харесвал, той решавал да го разруши. Понякога дори цели сгради са били разрушени.
Плодове на вдъхновението на Антонио Гауди значително се различават от тези на други архитекти.
Австрия со всех сторон окружена сушей. Страна граничит с Италией и Словенией на юге, с Чехией и Германией на севере, Лихтенштейном и Швейцарией на западе и с Венгрией и Словакией на востоке.

Вена


Вена – жемчужина Европы

Вена – архитектурная жемчужина Европы, столица Австрии и столица классической музыки. Она привлекает своей архитектурой, в которой прослеживаются все стили от постмодернизма до готики эпохи возрождения. В этом городе невероятным образом сочетаются старинныe архитектурные строения и современные бетонные конструкции.

Зальцбург


Зальцбург

Зальцбург – это великолепный город, который расположен в западной Австрии. Зальцбург является четвертым по величине городом Австрии. Живописная старая часть города признана всемирно-культурным наследием: дворцы, церкви, замки – главенствуют в картине города. В этой части Зальцбурга еще со времен средневековья осталось много узких улочек, которые навевают дух того времени.

Клагенфурт


Клагенфурт

Клагенфурт – это еще один из красивейших городов Австрии, особенно великолепна его старая часть. Прошлое здесь сочетается с настоящим: средневековые узенькие улочки плавно переходят в широкие и просторные современные проспекты. Архитектурное наследие средневековых мастеров удивительным образом соседствует с современными строениями. В Клагенфурте основная достопримечательность – это история. Она видна здесь во всем, что вас окружает в этом городе: площади, замки, тихие улочки, дворцы – на всем есть ее печать.

Линц

Линц

 

Линц – это третий по величине город Австрии, он является столицей земли Верхняя Австрия. Город расположен на пересечении главных торговых путей, благодаря этому он буйно развивался с самых древних времен. Поэтому в нем построено много памятников архитектуры и зодчества с древности и до наших дней.

Австрия


Практически все города Австрии объединяет их значимость в плане бесценного архитектурного и культурного наследия.
Кой ли не би възкликнал като народния поет, щом дойде в Берковица и поеме свежия въздух, вкуси от меката балканска вода, от ароматните малини, ягоди, кестени и усети нейната възрожденска и днешна романтика, нейната задушевна българска атмосфера. Старинна и съвременна Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на връх Ком.

Берковица

Когато се гледа от връх Калето, тя изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите. Колко щедра е била природата тук!



Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива, Берковската река шуми в хладната долина.

 съвременна Берковица

 Погледът спира на отсечените скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли, занича в Петроханската седловина, Комовете, Здравченица, на северозапад към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина на река Бързия.

Берковица


Берковица е прикътана в югозападния край на едноименната котловина. Градът е разположен в полите на Западна Стара планина, в югозападния край на едноименната котловина, скътан в подножието на връх Ком (2016м.), огряван от топлото планинско слънце и освежаван от прохладата на гъстите букови, борови и кестенови гори.

Берковица


Берковица е древен град - на исторически карти от VII-IX век е отбелязан като старо селище и вътрешен град на Българската държава. По време на турското владичество е важен административен център.



Местоположението му, природните и климатичните дадености оформят Берковица като летовище още в началото на миналия век. Близостта на гората - зелена, пъстра и бяла през сезоните, кристалните поточета и ароматните билки правят въздуха благоуханен и искрящ.

Берковица