Библиотека Пъстри халища

Изберете удобния за четене фон на блога и размер на шрифта

Показват се публикациите с етикет Факти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Факти. Показване на всички публикации
Пейо Яворов е роден в Чирпан на 1 януари 1878 (13 януари по нов стил) и живее в родната си къща до 17-годишна възраст. Освен с активната си литературна дейност, Яворов е известен и като участник в българското национално движение за освобождение на Македония и в Балканската война (1912 – 1913). Пейо Яворов е автор на над 160 стихотворения, събрани в три стихосбирки, които са преведени на повече от 20 езика, сред които руски, белоруски, украински, полски, чешки, немски, английски, арменски, японски, китайски, италиански, френски, румънски. Поетът е считан за един от родоначалниците на символизма в българската лирика.
Родната му къща днес е Къща музей „Пейо Яворов”.

Родната къща


Намира се в централната част на град Чирпан. Обявена е за музей на 31 октомври 1954 по повод 40-годишнината от смъртта му, а в брой 72 на Държавен вестник от 1977 е обявена и за архитектурно-строителен паметник. Още преди официално да бъде обявена за музей, къщата е обект на посещения. През 1924 за 10-годишнината от смъртта на поета домът му е посетен от Гео Милев (друг голям български поет) и други творци. Заради това по-късно голямата сестра на Яворов отделила една от стаите на къщата за почитатели на поета.
Експозицията на музея в Чирпан представя оригиналната битова подредба на кухнята, гостната (наричана „средната стая”) и така наречената „Пейова” стая. В гостната може да бъде видян портретът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (български революционери и радетели за освобождение от османско владичество), свидетелстващ за отношението на семейството към борбата за освобождение. Гостната е запазена във вида, в който семейство Яворови я е подредило, готвейки се да посрещне поета и съпругата му Лора през септември 1913. Средната стая била на майката на поета, Гана Крачолова, където тя обичала да пее български народни песни.


Къща музей

В Пейовата стая е запазена работната маса на поета, върху която е стояла любимата му книга, „Фауст”на Йохан Гьоте, и неговото легло с метални решетки. В тази стая Яворов е прекарал множество безсънни нощи, четейки стиховете на Ботев, Вазов, Пушкин, Лермонтов и Некрасов. На стената е окачен и портретът на Пушкин, който Яворов изрязва от руското списание "Нива" и поставя в рамка.
В двора на къщата музей е поставен бюст-паметник на поета.

Бюст-паметник


През 1973 към музея е открита експозиционна зала. В нея са показани снимки и вещи, представящи живота и творчеството на Яворов - от стария Чирпан, ученическите му години в Пловдив, работата на поета като телеграфист в различни градове из България, участието му в културния кръг „Мисъл”.
От 1968 в Чирпан се провеждат ежегодни Яворови януарски дни. Откриването им е на рождения ден на поета - 13 януари. Културното мероприятие е съпроводено с литературни четения, изложби, кръгли маси. В музея се организират и множество премиери на книги, конкурси и концерти. На 13 юли 2006 къщата музей „Пейо Яворов” е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта заедно с манастира „Свети Атанасий”, който се намира на около 15 км от Чирпан, в село Златна ливада. Манастирът е от римско време.
Както във всяко друго място, което някога е играло важна роля за хората, а днес напомня за стари времена, и за крепостта Царевец има различни легенди.

Лобната скала

По времето на цар Калоян в една от кулите на крепостта Царевец бил затворен византийският император Балдуин Фландърски. Той бил заловен от българите в битката при Одрин. Легендата разказва, че Анна Куманката, съпругата на царя, се влюбила в императора. Тя изпратила тайно писмо до Балдуин, в което му предлагала свободата срещу това, той да я вземе със себе си. Императорът отхвърлил предложението на царицата, което я накарало да си отмъсти. Тя разговаряла с Болдуин и го обвинявала, заради която бил екзекутиран. Ето защо днес една от кулите на Царевец носи името на Балдуин.
Друга легенда говори за скрити подземия с потайни входове. Те служили още на римляните, за да се скрият от варварските нашествия. В подземието имало езеро и смъртоносни механизми, които препятствали достъпа на злодеи.
Естествено, както и във всяка друга история, не можело да мине без съкровища. Една легенда твърди, че в дълбоко хранилище, което било на много нива в дълбочина, са скрити несметни богатства. Но все още не е намерено никакво историческо доказателство в подкрепа на тази легенда.
Има и друг район на Царевец, известен със своята мрачна история. Това е впечатляващ скален скат, известен като Лобната скала, разположен в северната част на крепостта. Според легендата от тук предателите на страната са били хвърляни в реката. В пределите на Лобната скала е имало манастир. Древната крепост Царевец пази спомени за много събития.
Крепостта Царевец е символ на България. Нейните руини поддържали през вековете в хората увереност в получаване на свободата. В продължение на повече от два века Велико Търново е бил столица на Втората българска държава (края на XII - XIV век). В периода от V до VII век градът е най-големият в провинция Долна Мизия, която по това време била в рамките на Византийската империя. През 1185 по време на освещаването на църквата "Св Димитър" в града братята Асен и Петър започнали въстание на българите срещу византийското владичество. На следващата година, българската държава е възстановена и град Търново става негова столица.

Царевец

Ландшафтът тук е особен. Река Янтра прави много завои около планината, която е естествено укрепление. Дворецът на българските царе е построен от основателите на Втората българска държава братята Асен и Петър в планината като феодален замък, но по-късно се превърнала в дворцов комплекс, заобиколен от стени и кули. Царевец. Тук са управлявали много велики монарси, като цар Петър IV, цар Асен I, Цар Калоян, цар Иван Асен II, цар Иван Александър и Иван Шишман. Съвременниците не щадят епитети, възхваляващи неговата красота, като "Царицата на градовете" и го сравняват с Константинопол.

Царевец

Царевец впечатлява със своите размери и великолепие. Крепостни стени обграждат историческия хълм от всички страни и извисяващите се скали правят недостъпно това укрепление. Крепостта е имала три входа. Главен, защитен с кули и подвижен мост, втория, наречен малката порта (Асенов) и трети вход с военна кула. Тя е известна като Балдуиновата кула, наречена на византийския император Балдуин Фландърски, пленен от цар Калоян в битката при Одрин през 1205.

 стени


В централната част на крепостта е бил дворцовият комплекс. Той е от няколко сгради, заобиколени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Тук били Тронната зала, Дворцовата зала и царския дворец. Дворецът е с два входа - на север и на юг, северния вход е бил официален. В източната част на двора на двореца била дворцовата църква "Св. Петка", чиито мощи след битката при Клокотница (09 март, 1230) получил Цар Иван Асен II от Византийската империя. В този храм били погребани някои от българските царе, които са управлявали в XIV век. Около хълма на двореца били построени жилищни сгради, занаятчийски работилници, многобройни църкви и манастири.
В най-високата точка на хълма е била резиденцията на българските патриарси. Това е вторият по големина архитектурен комплекс в Царевец, след царския дворец. От южната страна има висока камбанария, което е рядко явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена отвътре и отвън с мозайки и стенописи.
През 1393 крепостта Царевец била заобиколена от османските войски на султан Баязид I. Обсадата продължила три месеца. Превзели града, опожарили крепостта, и така се сложил край на българското царство. Възстановяването на крепостта Царевец е започнало през 1930 и приключило през 1981, във връзка с честването на 1300-годишнината на Българска държава.
Днес, архитектурен и музеен резерват "Царевец" е уникално място за опознаване миналото на България. Достъпът до всички съоръжения се улеснява от инфраструктура, построена в автентичния стил на епохата. Указателни табели предоставят допълнителна информация за целите и историята на обекти. Посетителите могат да се изкачват на кулата-камбанария, която предлага прекрасна гледка към града.

Кулата

Възстановеното на църквата "Свето Възнесение" впечатлява със своите размери, архитектура и иконопис, който възпроизвеждат възвисяването и падението на Втората българска държава. Днес църковната сграда е превърната в музей.
Днес можете да се възхищавате на старата крепост през деня, но ако посетите това уникално място през нощта, можете да получите двойно удоволствие. Ако през деня крепостта лежи спокойно на стръмния хълм, то през нощта се взривява от разнообразието на звуци и цветове!

Богат на природни и културни забележителности е най-малкият град в България, град Мелник.
Културни и природни забележителности на град Мелник.
Историческият музей на град Мелник се помещава в Пашовата къща, строена през 1815 година. Тя се състои от осем помещения, включително и каменния приземен етаж и салон. В приземния етаж е показан основният поминък на хората в Мелник и региона - производството на вино от местната Мелнишка лоза.


 къща


Музеят включва богата колекция от градския живот и бита по време на Възраждането. Кордопуловата къща е построена през 1754 от заможен гръцки търговец от семейството на Кордопулос.


Кордопуловата


Тя е една от най-величествените възрожденски къщи в страната. И показва типичната за Мелник изба, вкопана под формата на тунел в скалата, побирайки огромни бъчви, използвани за съхранение на мелнишко вино. Вътрешната архитектура на къщата е украсена със стенописи, дърворезби и стъклописи.
Паметникът на Яне Сандански, построен през 1972, е в градината - парк на входа на град Мелник.


Паметникът

Информация за Мелник

Мелник се намира в планински район, в югозападното подножие на Пирин планина. Той е разположен в живописна местност на 12 километра югоизточно от Сандански на 437 метра надморска височина. Климатът е континентално-средиземноморски, с летен минимум и зимен максимум на валежите. Мелнишката река, ляв приток на река Струма, тече през града.


 манастир

Роженският манастир се намира на 7 километра от Мелник. За любителите на природата има пряка пътека, която минава през природния феномен Мелнишките пирамиди.


 пирамиди


Мелнишките пирамиди са скални образувания. Те са най-посещаваните туристически атракции на територията на България. Мелнишките пирамиди са разположени в подножието на югозападната част на Пирин планина. Районът обхваща и огромно количество други скални образувания в различни форми и очертания, наподобяващи скални гъби, игли, конуси. От особен интерес е групата от пирамиди, разположена в околностите на село Кърланово.
Височината на Мелнишките пирамиди достига до 100 метра. Характерна особеност на пирамидите са пясъчните им склонове, които са почти вертикални на места. Върховете са покрити с широколистни растения и треви. Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност през 1960 година.


This Page In English



Melnik – Landmarks
The historical museum of Melnik is housed in the Pashova House built in 1815. It comprises 8 premises including a stone ground floor and a lounge. The ground floor exhibits the main occupation of the people in Melnik and the region — the production of wine from the local Melnik vine. Photos of the Melnik winecellars, barrels, etc., related to the processing and storage of the Melnik wine are also displayed. The museum includes a rich collection of the urban life and habitat during the Renaissance.
The Kordopulova House is built in 1754 by a wealthy Greek merchant from the family of Kordopulos. It is one of the most imposing revival houses in the country. It exhibits a typical Melnik cellar dug in the form a tunnel in the rock exposing huge barrels used for the storage of the Melnik wine. The interior architecture of the house is decorated with frescoes, wood-carvings and stained glass.
The monument of Yane Sandanski is built in 1972 found in the garden park at the entrance of Melnik.
Melnik is located in a mountainous area at the southwestern foot of the Pirin Mountain. It is situated in a picturesque area 12 km southeast of Sandanski at 437 meters altitude. The climate is continental Mediterranean, with summer minimum and winter maximum of rainfall. The average annual precipitation amounts to approximately 670 mm. The Melnik river, a left tributary to the Struma river, flows through the town. The Rozhen Monastery is located 7 km away from Melnik.
For the lovers of nature there is a direct path running through the natural phenomenon – the Melnik pyramids.
The pyramids of Melnik are rock formations. They are the most visited tourist attractions on the territory of Bulgaria. The pyramids of Melnik are located at the foot of the southwestern part of the Pirin Mountain. The area also covers a huge amount of other rock formations in various forms and delineations resembling rocky mushrooms, needles, cones, etc. Of particular interest is the group of pyramids situated in the vicinity of Karlanovo village.
Their height reaches 100 m. A typical feature is the external shape of the pyramids – sandy slopes standing nearly upright on places. The peaks are covered with broad-leaved plants and grass. The pyramids of Melnik are declared a natural landmark in 1960.

Траките са били група от индоевропейски племена, населяващи голяма площ в Централна и Югоизточна Европа. Те имали граници със скитите на север, келтите и илирите на запад, с гърците на юг и Черно море на изток.

Тракийските съкровища

Траките или са били сръчни занаятчии, или са имали достъп до гръцките майстори. Те правили красиво орнаментирани златни и сребърни предмети, като например различни видове плавателни съдове, ритони, маски за лице, гребени, бижута, оръжия. Изработените от тях предмети показват силно влияние от съседните култури, особено на гърците. Те са се използвали при погребение, та съкровищата от скъпоценни предмети да бъдат скрити във времето от вражески нашествия, както и за ритуални цели. Към днешна дата, повече от 80 тракийски съкровища са изкопани в България, която се оказва, че е люлката на тракийската цивилизация, както показват артефактите.
Панагюрското съкровище носи името на региона, в който е открито. То е тракийско съкровище от фиала, амфора и седем ритона с общо тегло над 6 килограма 23-каратово злато. Всички обекти са богато и умело декорирани със сцени на тракийските митове, обичаи и живота. Датира от 4 -3-ти век пр.н.е., и се смята, че са били използвани като царски церемониален набор на тракийския цар Севт III. Като един от най-известните оцелели артефакти от тракийската култура, съкровището е показвано в различни музеи по света. Когато не е на турне, съкровището е в колекцията на тракийското изкуство в Националния исторически музей в София.
Елементите му може би са били погребани, за да ги скрият по време на 4 век пр.н.е. от нашествията на областта от келтите. Фиалата има надписи, даващи теглото й в гръцки драхми и персийски дарик.


Берлинската стена, станала символ на разделението между идеологиите на Изтока и Запада, на Желязната завеса, вече не съществува. Единственото нещо, което напомня за нейното съществуване, е тънка павирана линия, останала на мястото, където преди това се е издигала стената. Дали падането на Берлинската стена означава, че са изчезнали и идеологическите различия и каква е историята на тази, както някои я наричат „Стена на срама“, вижте в няколко интересни факта.
Берлинската стена, която първоначално представлявала ограда от бодлива тел, била изградена буквално за една нощ. Това се случило през нощта на 13-ти август 1961 г. Хората в източната част на Берлин изобщо не подозирали, какво ги очаква на сутринта.

1. Бетонната стена била издигната чак през 1965.

стена

2. Властите в Източна Германия публично отрекли, че възнамеряват да построят стената около месец и половина преди да го направят.

3. Комунистическото управление на Източен Берлин обявило, че стената е построена, за да предпази населението от западни шпиони, които се стремят да попречат на изграждането на социалистическото общество.

4. Берлинската стена се превърнала в символ на Желязната завеса, разделяща Източна от Западна Европа.


врата


5. Около 20% от населението на Източна Германия напуска страната в годините преди построяването на Берлинската стена.

6. На Берлинската стена били изградени много наблюдателни кули, а на караулите било заповядано да стрелят по всеки, който се опита да избяга.

7. Всички сгради близо до Берлинската стена били разрушени, а в зоната около стената, така наречената Мъртва зона, били поставени мини.

8. Изчислено е, че около 5 000 човека успяват да избягат за общо 28-те години на нейното съществуване.

9. Хората били доста изобретателни в опитите си да напуснат Източна Германия. Някои копаели тунели под стената, други използвали балони с горещ въздух, трети се промъквали през канализационната система, а четвърти директно прескачали бодливата тел, която стояла на мястото на стената през първите няколко години от нейното съществуване.

10. Около 200 човека са убити в опит да преминат Берлинската стена.

11. Има психологическо заболяване наречено Mauerkrankheit, или в превод Стенна болест, страдащите, от което се страхуват от затворени пространства. Заболяването е типично за гражданите на Източна Германия, а симптомите включват депресия, мания за преследване и опити за самоубийство.

12. Западната страна на стената е била покрита с графити. Източната не.


Графитите

13. Хората в Западна Германия използвали стената, за да се отърват от своите боклуци. Ако нещо не им трябвало просто го хвърляли от другата страна на стената. Все пак не съществувала опасност да ги накарат да преминат и да си го вземат.

14. След падането на Берлинската стена, части от нея били отнесени от хората вкъщи като сувенир, а някои дори се продавали по eBay.

15. Една от най-популярните забележителности на Берлин е копието на контролно-пропускателния пункт, известен като Checkpoint Charlie, едно от местата, през които е можелo легално да бъде премината Берлинската стена.

Checkpoint Charlie

Днешният Берлин е един напълно модерен град, който обаче има доста интересни исторически забележителности. За любителите на изкуството, културата и архитектурата, това може би е един от най-интересните градове в Европа.

Днешният Берлин

Но има и една уловка. Както повечето градове в Западна Европа, Берлин може да се окаже доста скъп град. За щастие тук има голямо изобилие от безплатни забележителности, които ще направят престоя ви едно приятно изживяване, без да се налага да харчите много пари.


Разходка

Ако попаднете в столицата на Германия, но нямате много излишни пари, посетете някои от тези 6 напълно безплатни атракции.

атракции

Историята е едно безкрайно пътуване назад в миналото. Тук ще се опитаме да се върнем назад по пътеките на еленските древности, ще се разходим по калдъръмените улички на възрожденската част със своите прекрасни къщи и свети храмове, ще се срещнем и с всепризнатите народни будители, революционери и поети, талантливите художници и стенописци.

Елена


Откривайки българският дух във всеки камък положен от майстора и във всяко слово, казано от учителя, тук в сърцето на стария Балкан, изправени пред потока на изминалото време от стотици години, ударите на вечната Часовникова кула отново ни връщат в нашето време, стъпили в новия ХХІ век.
„Пътнико - казва една стара испанска пословица - пътища няма. Пътищата се правят с ходене.”
Припомняйки си тази мъдрост се отправяме към това безкрайно пътуване. Приятно четене!



Легендата, дошла от народните уста преди повече от пет века, добавя една неповторима красота на младостта. Тук в девствените вековни гори извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка- девойката Елена от с. Къпиново и момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита при Конашкия мост, погребана в местността "Кръста”, превърната после в черковище, а Самуил бил посечен на края на града и местността назована "Самуилец”. От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.
Георги Раковски в своята поема "Горски пътник” чрез устата на Младен е предложил за историческа истина, че градът носи името на царица Елена, съпруга на цар Асен.
Когато българинът се вгледа в историята си, ще установи, че най-много будни умове в епохата на Възраждането е родил Балканът. „Даскалоливницата” в Елена е първото българско педагогическо училище, открито през 1843 година. С него Елена е оставила най-светла следа в историята на нашето образование.
В града са запазени още десетки постройки от времето на Възраждането, оформен е архитектурно-исторически комплекс. И освен църквите, в него най-важно място заема именно училището за учители, наречено „Даскалоливница”. То било основано от Иван Момчилов, а сполучливото му име дал неговият възпитаник Петко Рачов Славейков. В това училище са „излети” като в свещоливница даскали за 66 града и 59 села не само в страната, но и зад пределите й. Тук са учили личности като Добри Войников, Добри Чинтулов, Драган Цанков. Не случайно в „Даскалоливницата” се пази иконата на славянските първоучители Кирил и Методий, рисувана от самия Станислав Доспевски – един от големите живописци на Възраждането...


Впрочем, Елена остава с много от своите фамилии в летописите на България. Сред тях се откроява Михайловската, чийто потомци са борецът за църковна независимост Иларион Макариополски и брат му Никола – книжовника. От този род са авторът на химна „Върви, народе възродени!” Стоян Михайловски и писателят Петко Ю. Тодоров.
Другите важни туристически обекти в града са Камбуровия хан, музеят по палеонтология и, разбира се – църквите "Св. Никола” (от ХVІ век) и по новата "Успение Богородично”.
Недалеч в Еленския Балкан се намира Еленският водопад, а по пътя за Килифарево – големият язовир „Йовковци”.
Къщата музей „Пейо Яворов” се намира в централната част на град Чирпан. Обявена е за музей на 31 октомври 1954 по повод 40-годишнината от смъртта му, а от 1977 е обявена и за архитектурно-строителен паметник. Още преди официално да бъде обявена за музей, къщата е обект на посещения. През 1924 за 10-годишнината от смъртта на поета домът му е посетен от Гео Милев, друг голям български поет, и още творци. Заради това по-късно голямата сестра на Яворов отделила една от стаите на къщата за почитатели на поета.


>Къщата музей

Пейо Яворов живее в родната си къща до 17-годишна възраст. Освен с активната си литературна дейност, Яворов е известен и като участник в българското национално движение за освобождение на Македония и в Балканската война (1912 – 1913). Пейо Яворов е автор на над 160 стихотворения, събрани в три стихосбирки, които са преведени на повече от 20 езика, сред които руски, белоруски, украински, полски, чешки, немски, английски, арменски, японски, китайски, италиански, френски, румънски и други.
Поетът е считан за един от родоначалниците на символизма в българската лирика.
Експозицията на музея в Чирпан представя оригиналната битова подредба на кухнята, гостната (наричана „средната стая”) и така наречената „Пейова” стая. В гостната могат да бъдат видени портретите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (български революционери и радетели за освобождение от османско владичество), свидетелстващи за отношението на семейството към борбата за освобождение. Гостната е запазена във вида, в който семейство Яворови я е подредило, готвейки се да посрещне поета и съпругата му Лора през септември 1913.
Средната стая била на майката на поета Гана Крачолова, където тя обичала да пее български народни песни.

Къщата музей

В Пейовата стая е запазена работната маса на поета, върху която е стояла любимата му книга - „Фауст”на Йохан Гьоте, и неговото легло с метални решетки. В тази стая Яворов е прекарал множество безсънни нощи, четейки стиховете на Ботев, Вазов, Пушкин, Лермонтов и Некрасов. На стената е окачен и портретът на Пушкин, който Яворов изрязва от руското списание "Нива" и поставя в рамка.
В двора на къщата музей е поставен бюст-паметник на поета.
През 1973 към музея е открита експозиционна зала. В нея са показани снимки и вещи, представящи живота и творчеството на Яворов - от стария Чирпан, ученическите му години в Пловдив, работата на поета като телеграфист в различни градове из България, участието му в културния кръг „Мисъл”.
От 1968 в Чирпан се провеждат ежегодни Яворови януарски дни. Откриването им е на рождения ден на поета - 14 януари. Културното мероприятие е съпроводено с литературни четения, изложби, кръгли маси и др. В музея се организират и множество премиери на книги, конкурси и концерти.
На 13 юли 2006 къщата музей „Пейо Яворов” е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта заедно с манастира „Свети Атанасий”, който се намира на около 15 км от Чирпан, в село Златна ливада. Манастирът е от римско време.


Кюстендил - един от "вечните" градове на България. Кюстендил има неповторимия шанс да съхрани посланията на история си в динамиката на своето развитие. Той е един от "вечните" градове на България.

Кюстендил


Разположен в полите на "Сребърната" планина Осогово, в подножието на Свещения хълм Хисарлъка, край горещи, лековити минерални извори, градът живее и въздейства с притегателната си сила през всички епохи. От най-дълбока древност той е административен, духовен, лечебен и културен център.

Кюстендил

Археологическите открития показват наличието на селищни традиции в неолита /новокаменната епоха/ и халколита /каменно-медната епоха/, VІ-ІV хилядолетие пр.н.е. Магнетичното въздействие на горещата минерална вода ражда известния в античността култов център - Пауталийския асклепион - наследил култовото средище на тракийското племе дентелети. Край минералните извори се извисяват храмове, посветени на Аполон, Асклепий, Хигия и Теллесфор, жертвеници на богове от тракийския и гръко-римски пантеон. През римската епоха северно от Асклепиона се изгражда грандиозната укрепителна система на Пауталия. Тя охранява град с богата градоустройствена култура. Жилищата са украсени с мозайки, стенописи, скулптури, а за отоплението им се ползват горещите минерални води. През средновековието, по време на Първата българска държава, градът, известен вече със славянското име Велбъжд, е център на обширна област.

Кюстендил

В края на ХІV век градът преминава под властта на Османската империя и новото му име е Кюстендил. След Освобождението бързо набира темпо не само възстановяването на града, но и художествения живот. Началото в развитието на изобразителното изкуство е поставено през 1903, когато Владимир Димитров - Майстора прави първата си самостоятелна изложба.
През 1944 се открива Археологичен музей и Картинна галерия в джамията "Ахмед бей. Художествената сбирка се състои от картини на кюстендилски автори и 50 платна на Владимир Димитров - Майстора.
На 24 май 1959 се открива самостоятелно обособена Градска картинна галерия. Тя е разположена в сградата на бившата еврейска синагога. Фондът съдържа 152 картини на 18 кюстендилски художници.
През 1972 по повод 90-годишнината на Владимир Димитров - Майстора се открива най-голямата в страната, специално построена за целта сграда, с естествено горно осветление. Тя разполага с 3180 творби от 585 автора, от които 1357 са на патрона на галерията, големия български художник - Владимир Димитров - Майстора. Фондът на галерията при цялото му богатство и разнообразие е обособен в няколко раздела: - кюстендилски художници - художници от страната - антично, средновековно и възрожденско изкуство - чуждестранно изкуство Успоредно със събирателската дейност в галерията е създаден и систематизиран научен архив и документация. За изключителни постижения тя още през 1975г. е обявена за "галерия - еталон" от Министерството на културата. Основна, представителна дейност е организирането и провеждането на жанрово разнообразни изложби. От създаването до сега са реализирани 506 изложби - авторски и групови, на художници от Кюстендил, страната, както и престижни изложби на изтъкнати европейски и световни културни центрове и институти.
Наследник е на старото римско крепостно селище Кастра ад Монтанензиум (Крепост в планината) или още известно като Монтана. След археологически разкопки е установено, че дългият живот на селището е започнал първоначално по рида Калебаир, на левия бряг на река Огоста. Стратегическото място на важни пресичащи се пътища и буйният карстов извор (сега каптиран) определили местоположението на римския град.
В III век е най-значителният град в римската провинция Дакия, под името Рипензис. Унищожен е от варварите. През средновековието е малко, незначително селище. По време на турското владичество се споменава за първи път под името Кутловица (славянско по произход) в документ от 1575. Освобождението (1878) го заварва с името Голяма Кутловица (река Огоста го деляла от Малка Кутловица) и с по-малко от 1000 жители. До 1891, когато е обявено за град, носи това име. Градът е кръстен Фердинанд, на името на тогавашния български княз (по-късно цар). По това време вече е занаятчийски център и голям пазар за добитък. На годишния панаир идвали търговци от цялата страна, както и от чужбина - Турция, Румъния, Сърбия. За ускореното развитие на града допринася прокарването на жп линията Бойчиновци-Берковица (1916), която минавала и през град Фердинанд. След Първата световна война тук се заселват много бежанци от Царибродско и Босилеградско. През 1945 градът е преименуван на Михайловград, а през 1993 отново, след около 20 века, приема името Монтана.
Град Габрово е известен като българската столица на хумора. Този град e най-дългият град в България, цели 25 километра, като на места е широк само един километър. Построен е на двата бряга на река Янтра. Забележителностите на този български град са много. Да започнем с Дом на хумора и сатирата. Той е музей на съвременно хумористично и сатирично изкуство от цял свят. Има 10 зали на обща площ от 8000 кв.м, в които са експонирани произведения на творци от 153 страни. Този Дом на хумора и сатирата не само събира, но и изследва и популяризира хумора и сатирата във всички жанрове.


През всяка нечетна година Домът на хумора и сатирата и целият град Габрово стават център на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, което е част от големите Майски културни празници на град Габрово.


Други негови забележителности са Градският исторически музей, Националният музей на образованието и Априловската гимназия, в която са учили много известни българи, като Алеко Константинов, Емануил Манолов и други. Априловската гимназия, намираща се в центъра на града, е строена от уста Генчо Кънев по инициатива и със средства на богатия търговец, просветител и книжовник Васил Априлов.

гимназия


Символ на Габрово е Паметникът на Рачо Ковача - легендарният основател на града, който се издига на малък скалист остров в река Янтра в централната част на града.


Рачо Ковача


Близо до Габрово е построена една друга негова забележителност - Архитектурно-етнографският комплекс “Етъра”.


Етъра


В един писмен документ от 1704 година се споменава за град Габрово. В този документ габровци искат разрешение да ремонтират своята църква „Света Петка“, като пишат: „ Църквата е наша от завоюването до ден днешен“. Изводът от тези думи е, че градът е съществувал не само по време на падането на България под турско робство през 1396 година, но и преди това, за да има своя църква.
Какви са габровците? Ще разберете, щом чуете техния поздрав: „ Добре дошли и отишли !“, казват те. За тях се говори, че са пестеливи, стиснати, пресметливи.Модата на тесните панталони и на късите поли, безмоторното летене, монетите от една стотинка, режимът за икономия на горива и енергия.......са измислени от габровци.

Ха добре дошли и отишли!

Храм-паметникът "Свети Александър Невски" е православна църква построенa в чест на Александър II, наричан още "Цар Освободител", защото през 1878 г армията му освобождава България от 5-вековната окупация на Османската империя и носи неговото име. Храмът е един от символите на София и му придава духовен и културен облик. Основният камък е положен през 1882 г. при изключителна тържественост, а строежът изцяло е завършен през 1912 г. По стар обичай в основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев.

Александър Невски


По настоящем храм-паметникът "Св. Александър Невски” е втората по големина църква на Балканския полуостров след храм Свети Сава (Сръбски) и служи за катедрален храм на българския патриарх.





Представлява внушителна по размери петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. Заема площ от 3170 квадратни метра и има капацитет от 5000 души. Притежава изключителна вътрешна украса от италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е с височина 45 метра. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш". Камбанарията на храма е висока близо 53 метра и има 12 камбани с общо тегло 23 тона, които са изработени в Москва.
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" е един от символите на столицата София.


В територията на съвременна България християнството започва да се разпространява още през първи век. Според преданията на българската църква, първият епископ е бил в град Одесос (сега Варна), където епископ бил ученик на апостол Павла Амплий.
Съобщава се, че през втори века на българските земи е имало епископии и в градовете Дебелт и Анхиало.
Има доказателства, че през IV век епископ Никита Ремесианский кръстил племето беси, едно от тракийските племена. И за тях превел от латински цялата Библия, известна в като Библия Бешик. На територията на България в IV-ти век е живял и светия епископ Улфил, духовен и светски глава на готите. Тук той превеждал свещените текстове на създадената от самия него готска азбука.
Участник в Първия вселенски събор през 325 година, бил Протогон, епископ на Сердика (сега София).
През 865 по времето на Свети Княз Борис Покръстител става всеобщото покръстване на българския народ.
След четири години с уния на Римската църква, в 870 Българската църква става автономна под юрисдикцията на Цариградската патриаршия.





Вторият по големина български манастир, Бачковската обител, се намира в долината на Чепеларската река (също така известна като река Чая), на около 10 километра южно от Асеновград. Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България. Манастирският комплекс и околността са се превърнали в развит туристически обект с множество магазинчета, сергии и заведения, ограждащи пешеходната алея до манастира. Тук е изложено за продан буквално всичко, което расте или се произвежда в Родопите – редки билки, домашни сладка от диви плодове, козе и биволско кисело мляко и сирене, родопски вълнени одеяла и какво ли още не.
Манастирът е основан през 1083 от Византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. За съжаление само двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастирски комплекс, се е запазила от самото основаване до наши дни. Костницата е уникален исторически обект, който си заслужава да се посети заради нейните старинни стенописи, които се нареждат сред най-ценните произведения на православното изкуство от 11-12-ти век. Манастирът е покровителстван от цар Иван Александър по време на Втората българска държава, за което свидетелства негово изображение в арките на притвора на костницата в знак на благодарност за приноса му при възстановяването на сградата. Като много други манастири по българските земи, в Бачковската обител също се помещава килийно училище (от 11 век). Любопитен факт е, че след падането на България под турско робство в края на 14-ти век, Патриарх Евтимий е изпратен в Бачковския манастир на заточение. Заточването му тук, обаче, не го обезкуражава и патриархът заедно със своите ученици развива активна религиозна и книжовна дейност зад стените на манастира.
Въпреки че Бачковския манастир оцелява след първоначалното нашествие на Турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и бива ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15-ти век, като трапезарията е реконструирана през 1601, а запазената и до днес църква Света Богородица е завършена през 1604. Стенописите на трапезарията, изписани от неизвестна ръка през 1605, са забележителни със своята художествена стойност. Църквата, от своя страна, също изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Богородица, за която се смята, че е чудотворна. Дълга опашка от богомолци, дошли тук, за да се помолят на чудотворната икона на Богородица, обикновено се вие далеч пред входа на църквата. Освен основната църква, комплексът също така включва два по-малки храма – Св. Архангели (от 13-14 век), който се намира в северния двор до главната църква и Св. Никола, строен в периода 1834-1837. Църквата Св. Никола, която се издига в южната част на вътрешния двор, впечатлява със запазените си стенописи от 1841, дело на ръката на известния майстор Захари Зограф (изрисувал и собствения си образ сред тях). Манастирът има и собствен музей, в който могат да се видят обредни предмети от различни периоди.





Първите манастири в българските земи са създадени още преди създаването на Българската държава, като голяма част от тях са основани по време на царуването на император Константин Велики, когато християнската религия става официална в Римската империя. България става християнска държава през IX век. Тогава тя е една от най-мощните държави в Европа. Княз Борис Първи- Михаил (Покръстителят) извършва покръстването на България без колебание. Така се обединяват трите племена: прабългари, славяни и траки.

"Скъпи са за нас българските манастири, почетни останки от твърдините, в които се е запазил жив българският народен дух, много време скрижали на отцовския завет и гнезда, из които са изхвръкнали орлетата - възвестители на зората на българското пробуждане. Те са жива и трогателна история на една епоха, толкова славна и толкова мрачна."    Иван Вазов  

Тогава са създавани българските манастири – за запазване и укрепване на православната вяра. Но не само за запазване на религията. Там творят философи и писатели. Зад стените им, освен религията, се създава културата на нашата нация, националната ни идентичност, която ни помага да оцелеем през вековете. В манастирите е създадена великата българска история.
По време на Втората българска държава продължава усиления строеж на манастирски комплекси, като през този период са основани повечето Великотърновски обители. През ХІІІ век. са създадени и повечето от манастирите в Софийско. Тогава се поставя началото на грандиозния комплекс Мала Света Гора.
Тежки времена за българските манастири настъпват по време на Османското владичество. Повечето шедьоври на култовото християнско строителство за били опожарени и разрушени. От книжовни и културни християнски средища и школи, манастирите се превръщат в съсредоточие на българското национално самосъзнание и в крепители на вярата. В отдалечените от главните пътища и центрове на Османската империя манастири продължава да се развива църковно-религиозната и просветна дейност. Нещо повече, те се превръщат и в центрове на национално-освободителното движение.
Над сто и шестдесет са манастирите в България днес. Те са уникални паметници на архитектурата, строителството, дърворезбата и иконописта, своеобразно отражение на живота, културата, архитектура, творческия гений на българина.