Библиотека Пъстри халища

Изберете удобния за четене фон на блога и размер на шрифта

Показват се публикациите с етикет Факти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Факти. Показване на всички публикации
В живописната долина на река Бели Лом, разсичаща на две града е кипял бурен живот още през времето на древните траки. За това свидетелстват трите праисторически селищни могили, тридесетте надгробни могили и историческите находки в местността "Хисарлъка" източно от Разград. Векове по-късно върху руините на тракийското селище римляните изграждат стратегическия град крепост Абритус, свързал името си с кръвопролитната им битка с готите през 251 г., в която загива самият император Дерий Траян.

Абритус

От времето на тази древна цивилизация днес са 835-те (4 кг) златни монети от V век. Това е най голямото златно монетно съкровище в България. Притежание на местния исторически музей са също Златният Пегас, колективната находка от тракийски бронзови релефи и др. Предисторически селища и тракийски надгробни могили в околностите на Разград свидетелстват, че той е стратегически, административен и икономически център от древността до днес. В близост до града се намират останките на основания още през I-ви век пр. н. е. античен град Абритус, играл важна роля в някогашната Римска империя. Разград запазва ролята си на важно военно, а по-късно търговско и културно средище и в рамките на Османската империя.
Часовниковата кула - Построена през 1864 г. на мястото на стара кула от ХVІІІ век.

Часовниковата кула

Отличава се от другите часовникови кули в страната с дъгообразните си корнизи и куполен покрив, които я приближават до черковната архитектура.
Централната градинка около часовниковата кула е приятно място за отдих, красива и вечер.

кула вечер

Скулптурата на Майстор Манол се издига в центъра на града. Според легендата, майстор Манол е бил затворен от турците във висока кула, но със сръчните си ръце е успял да изкове криле и да избяга.

Майстор Манол

Затова наричат майстор Манол Българският Икар.
Друг интересен обект на площад „Възраждане" е войнишкият паметник

войнишкият паметник

на загиналите войници от Разград във войните за национално обединение 1912 – 1918. и Отечествената война 1944 – 1945.  С невероятно красива бронзова скулптура на Свети Георги.

Църквата

Църквата „Свети Николай Чудотрорец” - Построена е през 1860 г. и преустроена през 1903 г. Тя е една от най-внушителните представители на църковната архитектура от средата на ХІХ век. Намира се в квартал "Вароша".

Момина чешма

Момина чешма - един от символите на града.

Момина чешма

Това е оригинална и изящно изработена чугунена скулптура на девойка в класически стил и е единствената подобна женска фигура в България.

Разград

Случвало ли ви се е да отидете някъде и да не можете да се насладите на гледките, с които сте обградени? Вековни дървета да се издигат пред вас и да спускат клони надолу, за да ви обгърнат? Някъде в далечината да се чува тракането на самотен кълвач по кората на дървото и звуците да се разпръскват в пространството?

град Дряново


Дефилето на лъкатушещите плитки планински реки, обраслите с гора стръмни склонове и обрамченото от отвесните скали небе, да са спокоен и магнетичен свят, където да доминира белотата на варовика и да се прелива в нюансите на зеленината и синевата?
България има много интересни места и те не се виждат от пръв поглед. Много може да се разкаже за дряновския край, но разказаното никога не може да има стойността на видяното и преживяното.
Дряновският край има богато културно-историческо наследство и прекрасна природа. В Дряново можете да се насладите н а великолепните творби на великия майстор Колю Фичето - църквата "Свети Никола",

църквата "Свети Никола"


паметник на културата, строена в средата на XIX-ти век, мостът над река Дряновска,


Мостът


Икономовата къща, в която е изложена постоянна експозиция от над 150 икони от дряновския край. Дряновският манастир "Св. Архангел Михаил", който крие толкова много история в себе си, станал арена на сраженията с турския аскер и четата на Бачо Киро и Поп Харитон по време на Априлското въстание.


Дряновският манастир


В манастира е открит и един от първите преписи на Паисиевата "История славянобългарская". Пещерата Бачо Киро, в която са открити едни от най-старите следи от живот на Балканския полуостров. Осветена и достъпна за туристи тя разкрива безкрайните си галерии и коридори в съчетание с внушителни скални образувания. Музейните експозиции са съхранили в себе си бита, историята и изкуството на възрожденските майстори от дряновския край.




Кой ли не би възкликнал като народния поет, щом дойде в Берковица и поеме свежия въздух, вкуси от меката балканска вода, от ароматните малини, ягоди, кестени и усети нейната възрожденска и днешна романтика, нейната задушевна българска атмосфера. Старинна и съвременна Берковица е свила гнездо под могъщата стряха на връх Ком.

Берковица

Когато се гледа от връх Калето, тя изглежда като градче на длан, като огромен зелен килим, нашарен от белите домове, изпъстрен с червените багри на покривите. Колко щедра е била природата тук!



Вековни кестени, букови и смърчови гори покриват хълбоците и полите на планината. Бистра и пенлива, Берковската река шуми в хладната долина.

 съвременна Берковица

 Погледът спира на отсечените скали на Врачанския балкан, извива надясно към легендарните Тодорини кукли, занича в Петроханската седловина, Комовете, Здравченица, на северозапад към Чипровското краище и поречията на Огоста и се връща по китната долина на река Бързия.

Берковица


Берковица е прикътана в югозападния край на едноименната котловина. Градът е разположен в полите на Западна Стара планина, в югозападния край на едноименната котловина, скътан в подножието на връх Ком (2016м.), огряван от топлото планинско слънце и освежаван от прохладата на гъстите букови, борови и кестенови гори.

Берковица


Берковица е древен град - на исторически карти от VII-IX век е отбелязан като старо селище и вътрешен град на Българската държава. По време на турското владичество е важен административен център.



Местоположението му, природните и климатичните дадености оформят Берковица като летовище още в началото на миналия век. Близостта на гората - зелена, пъстра и бяла през сезоните, кристалните поточета и ароматните билки правят въздуха благоуханен и искрящ.

Берковица

Днешният Банско е на мястото на селище, което е  обитавано последователно от траки, римляни, византийци и славяни. Историята на града е забулена далеч назад във вековете. Останките, намиращи се в землището на града, свидетелстват за няколко исторически епохи. Това са от антични крепости, тракийски гробни могили, църкви и параклиси. В близост до Старото градище са разкрити тракийски надгробни могили. В местността Доброкьовица, в откритото погребение от ІІ век, са намерени остатъци от лекарствени препарати, комплект бронзови медицински инструменти и други. Предполага се, че средновековното селище е било в местността Света Троица. На юг от Банско са  останките от  еднокорабни църкви “Св. Георги” и “Св. Илия” – паметници на културата от късното средновековие.

Банско

Банско се обособява като селище през ІХ-Х век от групирането на няколко махали. Под името Баниска се споменава в средата на ХVІ век в османски регистър на 
овцевъдите джелепкешаните. До ХVIII век банскалии са предимно животновъди и занаятчии, които разчитат на просторните пасища и богатите гори. По река Глазне се изграждат много воденици, дъскорезници, валявици, тепавици, табахани за щавене на кожи и др. Произведените дърводелски, кожарски и железарски стоки имат просторен пазар по Беломорието, в Серско и Драмско. Конски кервани докарват обратно памук, риба, тютюн, маслини, необработени и обработени кожи. Предприемчивите банскалии разкриват търговски кантори в Будапеща, Виена, Лайпциг, Марсилия и Лондон.



Банско става възрожденски търговски и занаятчийски център. Големи родове се замогват и пренасят културата от други  страни в България, като  изпращат децата си да учат в чужбина. Съприкосновението с богатата европейска култура повлиява благоприятно на духовния напредък на банскалии. Битът на хората се подобрява, строят се здрави  каменни къщи на два ката, крепости с високи зидове с тежки масивни порти, със  стрехи от черна мура. Този архитектурен стил достига пълен разцвет през Възраждането. Обширните стаи са изписани с разноцветни рисунки със светски и религиозни сюжети, таваните са резбовани. Най-известните къщи - Хадживълчовата, Хаджирусковата и Веляновата, са защитени с вътрешни скривалища (скриовници) и бойници.



Възрожденски къщи в Банско

Функционално избистрена композиция и богата художествена украса характеризират Сирлещовата, Тодевата, Буйновата, Загорчината, Джиджевите, Златевите, Коювите, Стефановите къщи...Зад дебелите стени протича животът на многобройна челяд, смущаван от време на време от съзаклятнически срещи на брадати четници и войводи. На една такава среща през 1896 в Сирлещовата къща Гоце Делчев – тогава главен учител в Банско, основава революционен комитет на ВМОРО с председател Димитър Тодев. На 5 септември 1903 в града е проведен конгрес на дейците от Разложка околия на Серския революционен окръг за подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. В него участват около 300 души от Банско, организирани в шест чети под ръководството на Борис Голев, Радон Тодев, Тасе Фурнаджиев, Милуш Колчагов, Костадин Колчагов и Саве Мехомийски. След разгрома на въстанието част от населението бяга в освободена България. На 5  октомври 1912 град Банско е освободен от османско иго. Това е   денят на обявяването на Балканската война.

Банско



"Звездна нощ"
"Звездна нощ" е картина на холандския художник Винсент ван Гог, рисувана през юни 1889. Представлява поглед към небето преди разсъмване над измислено градче от източния прозорец на дома художника в Сен Реми дьо Прованс. От 1941 тя се съхранява в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Смята се за една от най-добрите творби на Ван Гог и едно от най-важните произведения на западната живопис.
Подобно на много шедьоври, "Звездна нощ" от Ван Гог почти веднага се превръща в плодородна почва за всякакви интерпретации и дискусии. Астрономите са започнали да броят звездите, които се виждат на картината, опитвайки се да определят от кое съзвездие са те. Географите са се опитвали напразно да разберат що за град е изобразеният в долната част на произведението. Обаче изследванията нито на едните, нито на другите са се увенчали с успех.
Минали са много години от както големия художник създал тази картина. И други съвременни специалисти постигнали значителни успехи. Програмист от Гърция създал интерактивна версия на този шедьовър на живописта.


 Интерактивна версия


Благодарение на специална технология докосването с пръсти може да управлява потока на цветовете. Оказало се, че този спектакъл е невероятен!
А холандският дизайнер Даан Росенгаард създал километрова велосипедна алея, която след залез слънце, с настъпване на тъмнината, се превръща в знаменитата "Звездна нощ" на Ван Гог.


Велосипедната алея


Цялата настилка на пътеката е покрита със светодиоди, захранващи се от слънчеви батерии. Точно те превръщат една обикновена разходка с велосипед по тази алея в незабравимо пътуване.
На 29 юли 1890, след тежко нараняване, тихо, без да пророни дума, издъхва гениалният художник ВИНСЕНТ ВАН ГОГ /1853-1890/. Непризнат, отхвърлен от обществото, опознал до дъно страдания и нищета, той оставя след себе стотици картини и рисунки - огромен свят от багри и образи. Оставя преживявания и откровени мисли, отразени в 652 писма до брат му Тео /Теодор ван Гог/.

Първият преврат на Военния съюз е осъществен в нощта на 8 срещу на 9 юни през 1923 година. След успеха е създадено правителство на Народния сговор под председателството на професор Александър Цанков, а военните пряко поемат силовите министерства (Министерството на вътрешните работи и народното здраве и Министерство на външните работи). Новият кабинет е подкрепен от партиите в Конституционния блок, социалистите и национал либералите, а БКП обявява неутралитет (Позив на ЦК от 9 юни и решение на ВПС от 1-7 юли).

Стамболийски


Конкретен повод за преврата са силните нападки на Александър Стамболийски срещу десните политически сили и едрия капитал. Военнотехническата и политическата подготовка на заговора изцяло е осъществена от Военния съюз, който лесно успява да привлече и Народния сговор. Цялостната дейност на заговорниците "тайно" е съгласувана с двореца.






До пролетта на 1923 година Военният съюз има влияние във всички гарнизони и успява да привлече на своя страна не малък брой от офицерския кадър. (Спечелването на парламентарните избори за ХХ -то Обикновено народно събрание през април 1923 от БЗНС силно главозамайва неговите ръководители и самото правителство.) На професор Александър Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия заговорнически кабинет е наредено да се явят вечерта на 8 юни 1923 в дома на запасния генерал Иван Русев. Там идват и самите водачи на преврата: Димо Казасов, о. з. полковник Кимон Георгиев, о.з. майор Никола Рачев, Янаки Моллов, Христо Калфов, полковник Ив. Вълков и др. В навечерие на преврата цар Борис III, заедно със сестрите си Надежда и Евдокия посещава министър-председателя Александър Стамболийски в родното му село Славовица (Пазарджишко). Визита е на 7 юни 1923 - съществуват много противоречиви мнения какво точно се случило тогава, но преобладаващото мнение е, че царят е трябвало да "приспи бдителността на премиера". Акцията точно спазва предварително изготвен план: заговорниците в столицата начело с о.з. генерал В. Лазаров извеждат поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и овладяват набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, никои не оказват съпротива. Без особени усилия са овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани са намиращите се в София земеделски министри, депутати и други представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът започва и в провинцията. След успешното приключване на акцията професор Александър Цанков заедно от новите министри отиват в двореца "Врана", за да поднесат указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото. Царят подписва и двата указа.


Източник: calendar.dir.bg







Мистерията на българските гласове е името, с което става популярен женският вокален ансамбъл на българското радио и телевизия след изключително успешния албум „Мистерията на българските гласове“- Част 2 през 1986/1987 година (първата част излиза през 1975). След неговото издаване хорът става световноизвестен и прави турнета по цял свят. Диригент на хора е Дора Христова.


През 1997 година продуцентът Марсел Селие-собственик на търговската марка ''Мистерия на българските гласове'' разрешава единствено на хора на БНТ под диригентството на Дора Христова да носи името ''Мистерията на българските гласове''. Хорът е основан през 1952 по идея на Георги Бояджиев. Първи диригент на състава е Борис Петров. Истинското израстване на състава става при композитора и диригента Димитър Динев.С идването на Красимир Кюркчийски и Дора Христова хорът става един от най-добрите в България и започва концертни изяви по световните сцени.През годините се утвърждава като най-добрата българска вокална формация. С този състав са работили едни от най-добрите български композитори-Красимир Кюркчийски, Николай Кауфман, Христо Тодоров.






След 1988 година започва триумфалното шествие на хора по света. Под диригентството на Дора Христова певиците пеят в едни от най-престижните концертни зали на Европа,Азия,Америка и Африка. Няколко пъти е номиниран за награда Грами и я получава през 1990 година за албума ''Le Mystere Des Voix Bulgares. Volume Two'' (Мистерията на българските гласове. Част 2). Чуждата преса не пести суперлативите си за нашите певици и тяхното изкуство: ''Най-прекрасната музика на планетата'' (''Сейнт Луис Поуст'' ), ''Най-изненадващите, най-прекрасните, най-загадъчните, най-изкусителните записи, които някога сте чували'' (''Вашингтон Магазин'' ), ''Несравнимо с нищо, което сте чули досега'' (''Бъфало Нюз'' ), ''Продава се като поп-албум'' (''Уол Стрийт Джърнал'' ).






В над половинвековната си кариера хора има 9 албума, над 700 концерта, изнесени на 5 континента, една престижна награда ''Грами'', приз на СБМТД ''Кристална лира 99'' и множество поклонници, които изповядват различни музикални религии. Хорът е известен като ''културните посланици на България по света''.





Участват в програмата на ООН за мир.Те създават сензация навсякъде където пеят, разкриват едно ново измерение от звуци, по-странно прекрасни от всичко, което някога сте чували. Древен и модерен, интелигентен и наивен, сложен и семпъл, популярен и класически, земен и духовен - този звук не попада в нито една позната категория. Всеки човек докоснал се до този извор на магия се чувства завършен и непреходен.

Южно от град Враца, в Стрешерската част на Врачанската планина е Леденика, една уникална пещера. Уникална със своите красиви водопади и ледени образувания - сталактити, сталагмити, колони от лед. Най-ниско е нейната първа зала. Това е Преддверието. Тя е най-красива през два сезона от годината - зимата и пролетта, защото е ледено украсена. Оттук произлиза и наименованието на тази пещера - Леденика.

Пещерата Леденика


Влизайки в нея, попадате в ледена приказка. Като преминете прохода Плъзнята ще стигнете до едно място, с приблизително кръгла форма. Това е Малката зала. Преминавате стеснението и влизате в следващата - Голямата зала. Наричат я и Концертната зала. И не напразно, акустиката й е превъзходна. Тук всички фигури са неповторимо красиви. И Крокодилът, и Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на Баба Яга.
Има и още много красиви и причудливи ледени фигури. Вдясно е малкото синтрово езеро. През един цял лабиринт от Голямата през Малката зала и Голямата пропаст, и през един коридор, наречен Завеските, ще стигнете до Бялата зала. Тя е още по-красива. Всичко е бяло. Тук можете да се порадвате на Свекървения език, Жената на великана, Слонът, Девойката, която се къпе.

Леденика

Интересно е, че в най-голямата зала, Концертната, често се провеждат концертни спектакли, а музиката се чува в другите зали на Леденика като ехо. В залата, известна като "Хладилника" има малко езеро. Не е известно кога и от кого то е наречено "Езерото на желанията". Днес всеки, който потопи ръката си в студената вода на езерото, може да си пожелае нещо. И според уверенията на екскурзоводите, то непременно ще се сбъдне.





Пещерата Леденика е открита през 1961, а през 1962 е включена в списъка на природните забележителности на България. Общата дължина на маршрута, предлаган за туристи е 300 м. Тя е отворена за посетители през цялата година, но трябва да се има предвид, че тук има висока влажност и студ дори и през лятото. От растителността се срещат само мъхове и лишеи, а от животинския свят само прилепите, светулките "Ledenicus", паяците и пещерните бръмбари са се приспособили към условията на пещерата.









Плевен
Многовековна и богата е историята на град Плевен и селищата от прилежащия му район. Датира от 50 - 45 хиляди години преди Христа. Разположен на средищно място в Дунавската равнина градът пази в себе си характерното за района богато геологично минало.
Плевен е известен като град на музеите. Наричат го „Град-история“. Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи, Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение с общо тегло 12,5 кг.
В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска.





През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и парично обръщение. Името на града произлиза от думата плевел , понеже всички които минавали от тук забелязвали буйната растителност и го наричали така, родило се името Плевен.
По време на османското робство Плевен запазва българския си облик. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, занаяти и търговия, строят се църкви, училища, мостове и обществени чешми. През 1825 тук отваря врати първото светско училище, а през 1840 Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България. Именно тук през 1869 националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава първия в страната революционен комитет. Същата година е основано и читалище „Съгласие".
В хода на Руско-турската освободителна война Плевен придобива стратегическо значение и фокусира вниманието на световната общественост в продължение на 5 месеца. Около града се концентрират огромни войскови сили на двете империи. Тук се решава и изходът на войната. На 10 декември 1877 руската армия успява да разгроми и плени армията на Осман паша. До 2002 денят се отбелязваше като Празник на Плевен, а сега - като Ден на признателността.
С цялата богата история на града всеки негов жител или гост може да се запознае, посещавайки историческия му музей. От 1984 Историческият музей на град Плевен е разположен във внушителна по размери с художествено-архитектурна и историческа стойност двуетажна сграда, паметник на културата с национално значение, построена през периода 1884-1888 по италиански проект за казарма.


музей в град Плевен

Eкспозицията на Историческия музей в град Плевен е разположена в 24 зали с над 5000 музейни ценности, чрез които в пет раздела – Археология, Османско владичество и Възраждане, Етнография, Нова и най-нова история и Природа, е представена историята, културата, флората и фауната на град Плевен и прилежащия му район от най-дълбока древност до съвременността. Музейната експозиция е силно въздействаща и запомняща се. Изградена е на тематико-хронологичния принцип и колекционен метод. Тя е една от най-богатите сред музеите в България. Нумизматичната колекция, включваща над 25 000 монети, е една от значимите музейни колекции.

Скъпи приятели, идват празнични дни. Пожелавам ви весело посрещане на новата 2018 година. Да е мирна, здрава и щастлива за всички ни! Поздрави от Плевен!


Арбанаси - крепост на боляри. На броени километри от старопрестолния град Търново, върху едно каменисто и високо плато, е разположено Арбанаси. Долу тече Янтра, а под скалите като средновековен замък се извисява Петропавловският манастир. Гледано отдалеч, Арбанаси прилича по-скоро на старинен град, съставен от отделни малки крепости, които могат да бъдат завзети само насилствено.

Арбанаси


 Къщите му са обширни, каменни, с високи бели сводове и малки прозорчета бойници, с дебели дъбови врати, обковани с железни пулове.
Зад непристъпните зидове се простират зелени градини, изпълнени с прохлада и мека тишина. Тук подухват свежи ветрове, човек се любува на многото и разнообразни цветя, запламтели в последните лъчи на залязващото зад хълмовете на Търново слънце, наслаждава се на ярката синева, струяща над селото. В хладните къщи, засенчени от дългите, издадени навън стрехи, се диша леко, сетивата отпочиват сред празненството на багрите, омекотени от златистите отблясъци на каменните зидове.

Арбанаси

В това село всичко е направено за услада на тялото и душата. Да се даде закрила на живота и същевременно да се изгради за родата един интимен свят, съвършено различен от убийствения хаос извън дома - това е била навярно идеята, въплътена в прочутите арбанашки къщи...






Основано от бездомни албански преселници в началото на турското нашествие на полуострова, белязано още в зародиша си от несигурност, мъка и насилие, Арбанаси здраво се е вкопчило в каменистите урви на времето и е устоявало единствено поради яките си, дълбоки коренища.




Непрекъснато застрашавано от грабежи и чума, с очи, вперени в дебнещата смърт, селото бързо се е съвземало от бедите с примирението на другоземеца, усещащ дълбоко в сърцето си, че всеки божи ден му е подарен и е грях да се пропилява залудо. Изкусни в търговията, арбанасчани забогатявали със същата бързина, с която и осиромашавали. Тук жълтиците и маргаритът били в такова изобилие, че ги сушели - според преданието - на рогозки. Едрите мустакати мъже с дълги коси и високи фесове носели скъпи, стигащи до земята кожуси, подплатени целите с лисичи кожи, украсени с копринени гайтани и сърмени петелки, кичели се като жени с диаманти, рубини и бисери. А арбанашките кокони, когато отивали на църква, подире им вървели слугините с огледала в ръце, за да нагиздят господарките си в преддверието на божия дом с извадените от касетките скъпоценни накити. И дългите плетеници от жълтици заблестявали в църковния полумрак, спущали се покрай изнежените шии, кръстосвали се върху бухналата гръд, препасвали кръста, увивали се около бедрата, стоплени от свежата плът.
В съзерцание на всичката тази красота летописецът на селото, свещеник в манастирската църква "Св. Никола", ще се "провикне" в дневника си: "Да мълча не мога! Трябва да говоря, да възпея чудното Арбанаси, голямо село посред България, на една възвишена местност, жилище на ромеи. Блести то като огледало по цялата епархия. Тук въздухът е пречист, а вътрешностите му вятърът ги разхладява, пък водата на стария извор сърцето подмладява... Край селото очите на човека се развличат - природните промени много ги омайват. Непрекъснато благоухаят цветовете и миризмите на цветята. Усеща сърцето благодат, защото е всичко чудно и дивно. Очите се уморяват да гледат толкова неща, за които умът трябва да размишлява, а езикът да ги изказва..." И сред всичката тази радост чумата не забравя да напомня за себе си, да прибира своя кървав данък (повече от сто души на ден в "чумавите години"), дошла сякаш да усили още повече жаждата за живот, да изостри до неимоверност сладостта на изплъзващия се миг. В църквата "Св. Архангели" върху мраморна надгробна плоча четем следната възхвала на един почти постигнат житейски идеал: "Под хладния камък, на широко прострян, тук е скрит, уви, двадесетгодишен младеж, съкрушен от ужасна болест, що чума наричат, истинска рожба на благородни родители: исполин, силен на ръце, удивителен на лице, разговорлив, изцяло весел и учен, сияещ с девствеността и великодушието си..." Славата на богатото село се носела из цяло Загоре и възбуждала в сърцата завист и алчност. Нощната тишина в Арбанаси често се раздирала от крясъци и гърмежи. Нападателите обикаляли около каменните крепости и думкали огромни тъпани, за да сплашат населението, да го принудят да побегне и изостави къщите си. И до днес по вратите личат дупки от куршуми и следи от турски ятагани. Мнозина се отчайвали, напускали имотите си и потегляли за Влашко, като се заклевали никога вече да не стъпят на тази благословена поравно от живота и от смъртта земя. Така селото се люшкало между мимолетната радост и несекващото страдание години наред, докато в края на XVIII век странстващи кърджалийски орди, освирепели от чумата и глада, не го сринали до основи. Този бил краят на това влюбено в земната наслада човешко поселище. То никога вече не успяло да се възмогне до прежното си великолепие. В отчаянието си от гледката на опустошението летописецът като някакъв съвременен Йов проплаква: "На един висок баир се намирам сега сам, в едно пусто село. Виждам снеговете и дъждовете и сърдечните вълнения, виждам фъртуните и душата ми се помрачава. Виждам небето мътно. Че как да се опазя, къде да намеря спокойствие, да отида там да живея? Обръщам се към изток - едра градушка ме удря. Обръщам се на запад - и той ме устрашава. Обръщам се на север - и там гърми и святка. Втурвам се на юг - и там е смрад. Виждам вълци как силно тичат и лъвове как се нижат, всички побеснели и много сърдити. Обръщам се към небето и със сълзи извиквам: "Желая, боже, свобода в тази неволя!"
Оцелелите до днес старинни къщи замайват с невероятната си архитектура, с пищните си украси от дърворезба и ковано желязо, карат сърцето да тръпне при мисълта за оня разточително-смислен живот, що царял някога на тази висока земя. Под сините стрехи на църквите все тъй зеленеят надгробните плочи, обрасли с мъхове и папрат, взиращи се като очи от тревата.





В клоните на старите овощни дървета все тъй къркорят бели петли, прохладният вятър шумоли в листата, дюлите тихо жълтеят. В красиво изписаните иконостаси свещенодействат залутани прилепи - самотни богове на пламенни светци, полегнали по зидовете в полумрака, с нежни, човешки очи. Стеле се богомолна тишина, в сърцето заглъхват неясни слова. Църквата - замиращ вятър - сякаш пътува сред надгробните плочи, набъбнали от смърт и красота. А от небето струи светлина - студена, вечна.


Десети декември. На този ден през 1877 Плевен пада след петмесечна обсада. Осман паша предава града и гарнизона на руската войска. Преди 140 години.
Превземането на град Плевен е важен момент в Руско-турската освободителна война, защото освобождавайки значителни руски сили, след битката при Шейново в началото на 1878 се открива пътя към османската столица Истанбул.



 град Плевен


Предистория

В края на юни през 1877 руската армия пресича река Дунав близо до Свищов. Руснаците превземат Никопол, а Осман паша повежда войските си към Плевен. Малко след това там започват да пристигат първите руски военни части. Обсадата и битката за Плевен протича в три щурма, като първите две атаки завършват с неуспех.

Трета атака

След неуспеха на двете атаки на руските войски Осман паша не успява да се възползва от преимуществото си и да отблъсне обсаждащите войски. На 31 август той все пак предприема кавалерийско нападение, което струва на руснаците 1 300 жертви, срещу 1 000 при османците.
Руснаците продължават да изпращат подкрепления към Плевен и армията им достига 100 000 души под личното командване на великия княз Николай Николаевич. На 3 септември Скобелев превзема Ловеч, контролиращ снабдяването на османските сили от юг. Оцелелите от ловешкия гарнизон са организирани в 3 батальона, които подсилват отбраната на Плевен. Осман паша получава и допълнителни подкрепления от 13 батальона, като армията му достига 30 000 души, най-големия брой за цялата обсада.


Скобелев

На 11 септември руснаците предприемат ново мащабно нападение на Плевен. Скобелев превзема два редута от южната страна, а румънски части превземат важния редут Гривица от север. На 12 септември османците си връщат южните редути, но не успяват да отблъснат румънците от Гривица. От началото на септември до този момент руските загуби възлизат на около 20 000 души, докато османците губят около 5 000.







Превземане на града

Нарастващите руски жертви довеждат до прекратяване на преките нападения и до промяна в командването. Официално начело на обсаждащите сили застава румънският княз Карол I, като негов началник щаб става руският генерал Едуард Тотлебен, широко известен със защитата на Севастопол по време на Кримската война.
Тотлебен решава напълно да обкръжи и изолира града, което е постигнато след битката при Горен Дъбник на 24 октомври. Осман паша отправя искане до командването да изостави Плевен и да се оттегли, но не получава разрешение за това. Лишен от снабдяване той в крайна сметка прави опит да разкъса обсадата.


"Пред атака"


На 9 декември Осман паша пресича река Вит и атакува на трикилометров фронт, преминавайки през първия ред руски окопи. Превишавайки почти петкратно османците по численост, руснаците ги отблъскват обратно през реката, като в боя е ранен самия Осман паша. След като за кратко удържат позициите си, османците са отблъснати в града, губейки 5 000 души срещу 2 000 на руснаците. На 10 декември Осман паша предава града и гарнизона на руснаците.


"Победените. Панихида"


Подвигът на майор Горталов

Фоьодор Матвеевич Горталов е роден през 1839 и започва военната си служба по време на Кримската война.Участва в отбраната на Севастопол. Когато започва Руско-турската война 1877-1878 Фьодор Горталов е с чин капитан и командир на 3 рота от 68-и пехотен Владимировски полк. По време на третия щурм на Плевен капитан Горталов е включен в отряда на ген. Скобелев, който след превземането на редут №1 (Кованлък) го назначава за комендант на укреплението. В отговор Скобелев получава честната му офицерска дума, че докато е жив няма да предаде рудута на неприятеля. След като Горталов и войниците му отбили 5 турски контраатаки, на 31 август 1877 "белият генерал" изпраща съобщение до капитана да отстъпи, тъй като задържането на врага ставало вече невъзможно. Фьодор Матвеeвич обаче не можел да престъпи обещанието си и решава да остане до край в заетия редут.Последвали го доброволно около едно отделение руски войници.Всички те загиват по време на шестата турска атака, а Фьодор Матвеевич, давайки последен отпор е издигнат на турските щикове.

майор Горталов

Той така и не успява да получи орденът Свети Георги, заслужен за предните му сражения, в които участва и майорските пагони, след като е произведен в по-горно звание в навечерието на щурма.


Как Япония въвлича САЩ във Втората световна война
Пърл Харбър е американска военноморска база, намираща се на о-в Оаху, Хавай. Към 7 декември 1941 това е най-модерната американска база. На тази дата Япония напада Пърл Харбър и въвлича САЩ във Втората световна война. На 26 ноември 1941 година ударното съединение на японския флот под командването на вицеадмирал Чуичи НагумоКурилските острови и се насочва към Пърл Харбър. Японското съединение включва шест самолетоносача - „Акаги", „Хирю", „Кага", „Шокаку", „Сорю" и „Дзюйкаку", на които са били разположени 441 самолета. Самолетоносачите са ескортирани от 2 линейни кораба, 2 тежки крайцера, 1 лек крайцер и 11 ескадрени миноносеца.
Целта на нападението на Пърл Харбър е неутрализиране на Тихоокеанския флот на САЩ, за да се осигури свобода на действие на японската армия и флот в югоизточна Азия.


Пърл Харбър

Сутринта на 7 декември самолетите от японските самолетоносачи нанасят удари по летищата на остров Оаху и по корабите, стоящи на котва в пристанището. Потопени са 4 линкора, 2 есминца, 1 минен заградител. Още 4 линейни кораба, 3 леки крайцера и 1 ескадрен миноносец са получили сериозни повреди. Загубите на американската авиация: унищожени 188 самолета, а още 159 са тежко повредени. Човешките загуби наброяват 2403 убити (от тях повече от 1000 на борда на взривилия се линеен кораб Аризона) и 1178 ранени. Японците губят 29 самолета. Загубите в лична сила са 55 човека. Сигурно всеки човек на света е чувал за това място и за тази случка от 1941-ва година, когато силите все още не са били решени и хода на войната далеч не е бил предрешен как ще свърши. Не знам какво са си мислили японците въвличайки САЩ в тази война, но според много хора именно това им действие е изиграло една от решаващите роли през тази война. Сутринта на 7 декември 1941 г. свързочник втори клас Дъръл Конър опаковал коледни подаръци на борда на американския военен кораб "Калифорния", когато чул тътен. Когато надникнал през един от страничните отвори на кораба, 23-годишният мъж видял нисколетящ самолет, който приближавал кораба . "Той хвърли нещо и докато правеше вираж, видях червената емблема на японците на крилете му и разбрах, че са ни нападнали", разказва Конър. "Той пусна торпедо, което порази кораба точно под мястото, където се намирах", допълва той.
Бойният кораб бил разлюлян като при земетресение. Шифровчикът се втурнал към поста си, откъдето започва да изпраща кодирани и некодирани съобщения от името на командира на "Калифорния". И тъй като в отговор не получавал никакви съобщения, той се присъединил към човешката верига, която предавала муниции на морските пехотинци и матросите, стрелящи по врага от палубата. Друг японски самолет пуснал обаче 226-килограмова бомба по "Калифорния" и го потопил. Загинали близо 100 души от 1800-членния екипаж и военен персонал на кораба. Конър планира да се върне в Пърл Харбър заедно с около 120 други оцелели, за да участва в церемонията в памет на загиналите в японската атака отпреди 69 години. Около 580 семейства и приятели на жертвите ще се присъединят към тях, както и няколкостотин обикновени американци.
Военноморските сили и Националният парк Пърл Харбър организират съвместно тази церемония на тревистата местност от другата страна на пристанището с мемориала над потопения корпус на бойния кораб "Аризона", в който загинаха 1177 души. Общо 2400 матроси, войници и морски пехотинци загубиха живота си в японското нападение отпреди 69 години.
Конър сега е на 92 години, но за първи път посети възпоменателна церемония миналата година заедно с дъщеря си. Така той стана свидетел на демонстрация на патриотизъм и на отдаване на почит, в това число от моряците от ракетния крайцер "Лейк Ери", които се подредиха на палубата, за да почетат паметта на жертвите на "Аризона". Този път Конър ще присъства на церемонията заедно със съпругата си, четирите си дъщери и техните съпрузи и няколко от внуците си. Той се зарича да се връща тук всяка година, ако здравето му позволява. "Играя голф по три пъти в седмицата, така че се надявам, че ще бъда във форма да се върна тук и в идните 5 или 10 години", казва Конър, който иначе живее в Сън Сити, щата Калифорния. Тази година Конър ще представлява на възпоменателната церемония своя щат, като ще положи венец за загиналите си колеги от кораба "Калифорния". След края на Втората световна война Конър направи кариера във военноморските сили. Той признава, че атаката отпреди 69 години, извършена в една неделна утрин, не го е изненадала чак толкова, за разлика от много негови колеги. Причината за това е, че малко преди нападението той успял да декодира съобщение от Вашингтон, в което командването нареждало кораба да премине в режим на повишена бойна готовност срещу възможна японска атака. Неговите командири обаче не си представяли, че ще им се наложи да се сражават срещу самолети. Те очаквали японците в Хавай да извършат саботаж срещу тях - нещо, което не се случи никога.

Пърл Харбър

"Всеки ден се чудех дали такъв саботаж няма да има точно днес, като леко се присмивах на командирите си, защото си мислех, че са прекалено предпазливи", разказва Конър. Той си спомня, че когато японците нападнали, той продължил да се занимава с рутинната си работа. Около 10 часа сутринта Конър забелязал, че американският флаг не се развява над "Калифорния" - нападението било започнало в 8 часа сутринта - точно когато морските пехотинци обикновено вдигат знамето. Тогава свързочникът видял, че пехотинците били изпуснали флага на палубата в бързината си да отвърнат на огъня. Ето защо Конър и един матрос вдигнали заедно знамето, давайки морален стимул на войниците, които стреляли по врага и спасявали ранените, докато корабът горял и потъвал. Сега Конър с нетърпение очаква да види току-що завършения център за посетителите на Пърл Харбър. Той ще замени една по-стара постройка, която беше започнала да потъва.







Новият посетителски център е два пъти по-голям от стария и позволява на 1,6 милиона души, които посещават годишно мемориала на кораба "Аризона", да добият по-добра представа за нападението, което тласна САЩ във Втората световна война. Конър се надява, че новият посетителски център ще помогне на хората да си спомнят по-добре за уроците от 7 декември 1941 и главно за необходимостта да бъдат подготвени.





Пърл Харбър

"Подготвени за всичко, което би могло да се случи. Има много хора, които не харесват САЩ и които искат нашето унищожение. Така че ние трябва да бъдем на бойна нога през цялото време", казва бившият военен.






На 30 ноември Православната църква почита паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Исус Христос. Св. Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли и брат на Св. Петър.
Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба. От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Проповядвал в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия.

Андреевден

Църковният празник се нарича от народа Андреевден, Едрей, Едрин или Мечкин ден. Той е свързан в народния календар с представите за прехода от есента към зимата. Вярва се, че Св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.
Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: „На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено (житно, маково или синапено) зърно”.
В българските земи на север от Балкана Андреевден се почита като празник на мечките, познат под името “Мечкин ден”. Според народното предание някога св. Андрей бил самотен отшелник в планината. Там обработвал малка нивица. Но една мечка изяла вола му. Разгневеният земеделец успял да улови звяра, впрегнал го в ралото вместо вола и така го подчинил на волята си. Оттогава яздел мечката и обработвал земята си с нейна помощ. Затова светецът се тачи като патрон на мечките, като техен покровител. Деня празнуват и невестите, очаквайки благоволението на съдбата - да нарастват като деня и семената, да забременяват, да раждат здрави и хубави деца.
На Свети Андрей не се работи къщна работа. Не бива и да се перат дрехите.