Библиотека Пъстри халища

Изберете удобния за четене фон на блога и размер на шрифта

Показват се публикациите с етикет Събития. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Събития. Показване на всички публикации
Днес, почти всички държави на света организират празника, известен като Ден на детето или Ден на децата. Това е празник, който е свързан с традицията на отделните държави, чества се на различни дати и по различен начин. Международният ден за защита на децата е на 1 юни в почти всички страни от бившия Социалистически лагер. Честването му води началото си от Световната конференция по въпросите на детското здраве, която се провежда през 1925 в Женева (Швейцария).







В България този празник става популярен след 1949, когато в Москва се обявява, че 1 юни вече е Международен ден за защита на децата. В страните с комунистически режими празникът е наричан официално Международен ден за защита на децата, макар, че почти не се придава политическа окраска при честването му. Празникът е съхранен и след промяната на политическата система в тези страни. Този ден е един от най-запазените празници за децата.

Международен ден на детето

Световен ден на децата ЮНЕСКО и ООН обявяват през 1954 година за
Световен ден на децата датата 20 ноември. Но тази дата не е възприета, тъй като много от страните в света са съхранили националните си традиции в честването на този празник.



24 Май, денят на славянската писменост , българската просвета и култура . Този ден се чества отдавна. Няма друг празник, който се празнува толкова дълго в цялата българската история .
На 11-ти Май през 1851 тържество бе организирано от Найден Геров в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в град Пловдив. Това е първият път, когато се отбелязва Деня на светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост. От 1857 насам този ден се чества всяка година, това е общият църковен празник на двамата светии.

24 Май, денят на славянската писменост

Общият празник на Св. Св. Кирил и Методий бил отбелязван от българската църква и през следващите векове, а през периода на българското Възраждане става Ден на училището и на буквите, създадени от Кирил и Методий.
Този празник, 24 Май, денят на славянската писменост, българската просвета и култура, дава израз на българските стремежи към църковна и политическа независимост, за просвещение и национално развитие. През периода на Възраждането Деня на Св. Св. Кирил и Методий се чества не само в България, но и в чужбина - от имигрантите в Румъния и Русия, от българските студенти в чужди държави, от българите, заточени в Диарбекир.
С ентусиазъм се празнува 24 Май, денят на славянската писменост, българската просвета и култура от целия български народ. Това е положително доказателство за неговата жажда за просвета и наука, за национално самостоятелно определяне и бързо икономическо и културно развитие.



Наред със синьото знаме, химна и еврото Девети май е един от символите и на Европейския съюз. На тази дата през 1950 е направена първата стъпка към инициатива за обединяване на усилията на европейски страни за сътрудничество, довела до създаването впоследствие на Европейския съюз. През 1985 в Милано по време на Срещата на върха се обявява 9 май за Ден на Европа.

Ден на Европа

Датата 9 май не е избрана случайно за празнуване на Деня на Европа. Това е датата на "второто раждане" на Европа, която благодарение победата на Съветската армия в съюз с армиите на антихитлерстката коалиция се е спасила от смъртната опасност от хитлеро-фашистката чума през Втората световна война. 9 май е ден, тясно свързан с мира. В Русия 9 май се отбелязва като "Ден на Победата", в който се прекланят пред паметта и отдават благодарност на всички, паднали в боевете и проляли кръвта си за тази величава победа. 27 милиона загинали - това е населението на повече от три страни като България! На 9 май 1950 Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, представя своята декларация пред международната преса в Париж. С нея той призова Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като "първа реална стъпка към създаването на европейската федерация". Това предложение остава в историята като "Декларацията на Шуман" и се счита за основополагащо на днешна Обединена Европа, за началото на поетия път към общност на споделени ценности и общи интереси.

На 9 май 1945 е подписана капитулацията на Германия. Завършва Втората световна война. В нея участват 61 държави и е засегнато пряко почти 80 % от населението на земята. На териториите на 40 държави се водят военни действия. Почти 57 милиона души загиват. Черно-оранжевата георгиевската лента се появява като символ на празника през 2005 в Русия, и представлява реплика на Георгиевския орден, учреден през 18 век. Постепенно към акцията "Георгиевска лента" се присъединяват в Израел, САЩ, Канада, в много градове на Европа.

Ден на победата

Почит и благодарност към ветeраните от Втората световна война и към загиналите за освобождението на Европа и света!

Nataly Vasilieva

Поздравляю всех с Праздником Великой Победы! Горжусь, что живу в стране, которая воспитала таких героев, как Ветераны Великой Отечественной войны, как погибшие в ней воины, советские люди, переживший ад оккупации, голод и холод тыла и титанический труд во имя страны, ее будущего. В этот день я думаю о своей маме Богдановой Вере Васильевне. Когда она ушла из жизни, я поняла, что моя мамочка и послевоенные годы оставалась на той войне… девочкой-радисткой. Она никогда не хвалилась и мало рассказывала о себе. Ее скупые фразы глубоко входили в мое сердце: ополчение, передовая, прыжки с парашюта, тяжелые ранения, морзянка… Но только боль утраты будто поместила меня в ее ушедшую жизнь. Мне мама стала ближе, дороже..., но ее нет среди живых. Я глубоко верю в то, что она и сейчас среди воинов-хранителей моей страны, моей жизни, жизни моих детей и моих близких…

Носталгия по Първи май, носталгия по миналото,  носталгия по социализма. Първи май се приема като носталгичен празник. Едни гледат на него като празник от социализма, други като на почивен ден, а трети, като празник на работещите хора и Международен ден на труда.
Международен ден на труда е празник на международното работническо движение и движението на левите партии

Първи май


В този ден  често се виждаха по улиците организирани  манифестации и  шествия от работещите хора и техните трудови съюзи. И това в по-голямата част от света. Първи май е национален празник в повече от 80 страни. Празнува се неофициално и в много други страни в света.
Произход: Международен ден на труда произхожда от демонстрация на синдикатите в Чикаго, с искане за работен ден от осем часа да бъде приет като стандарт в целите САЩ.

22 април е Денят на Земята. Този ден е най-големия нерелигиозен празник в света. Отбелязва се с различни прояви от много хора по света. Дейностите на всички участници в този празник са насочени към съхраняване на живота върху планетата Земя и нейното опазване.
Денят на Земята е обявен през 1970 г. в САЩ и Канада. Като международен ден се чества от 1990 г. В България започва да се отбелязва от 1993 г. Целта на този ден е да се обединят хората на планетата Земя в защита на околната среда.

Денят на Земята

България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

Така се наричат дните на Христовите страдания (използва се старобългарската дума страст, която означава страдание) от влизането на Исус Христос в Йерусалим до смъртта му. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.
Цветница
Цветница е последният голям църковен празник преди Великден. Той винаги е в неделя. Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората с "Осанна”, задето е възкресил Лазар през предния ден – в събота. Тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот. На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, сякаш отново посрещат своя Спасител с палмови клонки. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве, предпазване от болести и зло. Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар. В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Народът нарича празника Цветница или Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета.

1 април
Ще ви разкажа за историята на празника на смеха, деня на шегата или деня на глупака. Ще ви кажа за колко е забавно на 1 април в различните страни.
Замисляли ли сте се за това, защо на 1 април всички се забавляват, шегуват се и си разказват един на друг смешни вицове? В края на краищата, този обичай не съществува само в нашата страна, а в много страни. И въпреки това "ден на шегата" или "ден на глупака", както наричат този празник, не е посочен в календара като важно събитие или официален празник. Така че откъде се е взела традицията да празнуваме на 1 април? Мнения има много.

Мнение първо: 

Някога във Франция празнували Нова година в края на март. От 25 март до 1 април хората ходели на гости, правили си подаръци и се забавлявали, колкото и както могли. Но в 1562 папа Григорий XIII въвежда нов календар - григорианския и Нова година се премества на 1 януари. Въпреки това, на французите не им се искало да се разделят със "Старата Нова година". И те продължили да празнуват на 1 април, поради което започнали да ги наричат "първоаприлски глупаци "

Мнение второ: 

Празникът произхожда от древен Рим, където празнували "празник на глупаците". Вярно е, че го чествали не на 1 април, а на 17 февруари.

Мнение трето: 

Традицията произхожда от Източна Индия, чиито жители и до днес празнуват "Ден на шегите", но не на 1 април, а на 31 март.

Мнение четвърто: 

"Ден на шегаджиите" възникнал по повелята на краля на Неапол Монтерей, на когото за един празник подготвили ястие от риба. Той харесал храната и поискал да му я сготвят отново. но такава риба не намерили и готвача приготвил на краля нещо подобно. Въпреки, че било невъзможно да заблудят краля, той не се разсърдил и започнал да се смее. Ако всичко това се е случило на 1 април е разбираемо защо се е родила традицията през този ден да се организират шеги.

Как се веселят на 1 април в различни страни

Ще ви кажа и колко е забавно на 1 април в различните страни. От XVIII век в почти във всички страни на света с удоволствие на 1 април се шегуват със своите приятели.

Австралия

Австралийците са хора жизнерадостни. И на 1 април денят им започва със смеха на птицата-присмехулник. Събуждайки се, всички веднага започват да се шегуват един с друг и си подаряват необичайни смешни подаръци. Само че всичко трябва да е направено преди обяд. В противен случай шегаджията не бива смятан за много умен.
В шегите участват дори вестниците, радиото и дори телевизията. Съгласете се, че да се заблуди приятел или колега не е твърде трудно, но да се разиграва цялата страна никак не е смешно!

Англия

В Англия е прието да се шегуват помежду си само до 12 часа на обяд. Стандартните шеги са да речем, "Връзката на обувката ти се е развързала", "Свери си часовника" или нещо друго подобно. В Англия е прието на 1 април да се изпращат забавни картички или сувенири.

Армения

Арменците, както е известно, винаги са били известни със своят хумор. И от известно време в Армения 1 Април се бележи като Ден на сатирата и хумора съвсем официално.

България

В България денят на шегата е на особена почит. Хората от тази страна са големи любители на вицове и шеги. Особено щастливи са децата. Вестниците и радиото също поднасят на населението зашеметяващи новини! В България имаме един град, Габрово. Жителите на града са известни със своето несравнимо чувство за хумор. Там, на 1 април, редовно се провеждат фестивали и изложби на карикатури. Габровци имат репутацията на ужасни скъперници, поради което и над самите себе си се присмиват.

Италия

"Първоаприлска рибка", така се нарича този международен празник в Италия. Италианските шеги са съвършено безобидни. На 1 април на гърба на някои италианци можете да видите симпатична хартиена рибка, старателно нарисувана и оцветена. Ако на 1 април вали дъжд, то в чадъра ви някой може да хвърли конфети. Разтворете чадъра си, защото ще има истински фойерверки! И някой от членовете на семейството могат да превърти всички часовници в къщата с час назад. Вместо захар в захарницата по някаква причина ще има сол, а в солницата, от нищото ще се появи захар!

Румъния

В Румъния, Ден на шегата не е официален празник, но румънците много обичат на този ден да намерят повод с някого да се пошегуват. Румъния като цяло често се нарича страната на смеха и хумора, защото са остроумни нейните жители. Те винаги са готови с виц, шега или с доста забавен разказ. Главните герои на вицове в Румъния са Пекале и Тендале, често подиграващи се един на друг. Пекале е малък и хитър, но добър и честен. Тендале е висок, простоват и закачлив. Вицове на румънците са много приятни и съвсем не са обидни.

САЩ

В Америка на 1 април се шегуват много безобидно. Учениците постоянно се разиграват един с друг, и този, който "се улови", бива наричан априлски глупак. Но по телевизията в този ден може да обяви списъка на най-глупави хора, и обикновено в него са най-известни хора. Но говорителят трябва първо да предупреди, че ще бъде съобщена първоаприлска шега.

Финландия

Във Финландия 1 април, както и в други страни, се счита за ден на вицове и шеги. И финландците са в състояние да се шегуват! Например, много отдавна, по време на големи празници родителите изпращат децата си в двора на съседите за нещо несъществуващо, например, за ножици за стъкло.

Франция

Във Франция, както и в Италия, на 1 април, могат да се срещнат хора с риба от хартия на гърба. Те се наричат "априлски риби". Всеки се опитва да бъде бдителен, да "не остане с рибата," тоест, че е глупак. Също така французите се шегуват с приятели, като слагат сол в захарницата, а в сладката торта слагат пипер. Те също така обичат да си дават един на друг безсмислени поръчки, например, да се намери и донесе сладък оцет.

Шотландия

В Шотландия, първи април се празнува не един ден, а цели два! Първият ден се нарича Ден на кукувичката, а тези, които са излъгани - "Рацин". Вторият ден от празника се нарича Ден на опашката. Шотландците с удоволствие подпъхват един на друг специални гумени торбички, които при натискане издават не съвсем прилични звуци.

"Целият свят е театър, а хората в него - актьори" твърди Уилям Шекспир в комедията "Както ви харесва". Какво пък, всеки от нас действително играе определена роля в този живот. И от нашия талант, умения и професионализъм зависи не малко. Ето защо Денят на театъра не е само световен, но също така и общочовешки празник, който няма национални или религиозни граници.

Малко повече за историята на театъра

Първото споменаване на театъра е от 497 година преди новата ера. През тази година, според писмените източници, в Гърция за първи път имало празник, посветен на бог Дионис. Специално за него били построени дървени скелета, на които пред зрителите излизали поети, музиканти и певци. Няколко години по-късно дървените скелета били заменени с кръгли арени, заобиколени от многоетажни места за зрителите. В действителност, видът на такива съоръжения е много подобен на външния вид на модерен цирк.
В 55-та година преди новата ера в Рим бил построен първия каменен театър, на сцената на който са излизали актьорите, рецитирали поезия и пеели кратки песни, в които преповтаряли древногръцки митове и легенди.

История и традиции на Световния ден на театъра


Световният ден на театъра се чества на 27 Март. Празникът е създаден по инициатива на Международния институт за театър през 1961. За първи път честването му се състояло през 1962. Посланието към деятелите на театралното изкуство е написано от култовия френски художник, писател и драматург Жан Кокто.

 Кокто


Световният ден на театъра е професионален празник на стотици хиляди хора, които са посветили живота си в служба на това голямо и красиво изкуство. Денят на театъра се празнува много забавно и празнично. Задължително има концерти, срещи с любими артисти, семинари. В този ден се състоят и премиерните продукции в големите водещи театри. Връчват се награди на отличили се театрални актьори и режисьори.


8 - ми март е празник, който не всички почитат. Но 8 март е един от най-любимите празници за по-голямата част от жените, заедно с Нова година, Коледа и Свети Валентин. Аз съм от жените, за които той е един от най-романтичните празници. 8-ми март, Международния ден на жената, е удивително красив празник, изпълнен с нежност. Всяка година, когато дойде пролетта "силната" половина на света от младия ученик до стария господин се прекланят пред "слабите" жени. Всички дами получават подаръци, цветя, стихове, текстови съобщения и само добри думи и пожелания. Това е ден, когато жените получават специално внимание от страна на мъжете, и положителните емоции се усещат навсякъде.

8-ми март

Не всеки знае историята на празника, който ние празнуваме толкова масово всяка година на 8 март. А началото е следното. Още древните римляни са знаели, че на женския ден празнуват матроните. Това бил ден, когато матроните (свободно родените омъжени жени) получавали подаръци от мъжете си и се радвали на тяхната любов и внимание. На робините също били връчвани подаръци, а също така им позволявали да имат почивен ден. Облечени в най-хубавите си дрехи, с ароматни цветя в косите си, римските жени отивали в храма на богинята Веста, която се смята за пазителка на огнището.
Много време е минало от тогава. Жените са решили да променят живота си, да имат равни права с мъжете. На 8 март през 1857 жени, работещи в текстилната промишленост в Ню Йорк, минали по улиците в знак на протест срещу ниското заплащане и лошите условия на труд. И така, няма да ви разказвам цялата история. В различните страни по света отношението към този ден е различно.
Римските жените са имали късмет в това отношение, тъй като този прекрасен ден на любовта, красотата, пролетта, посветен на жените е бил почивен в продължение на много векове.

Какво очакват жените от 8 март?


Първо, обяснение в любов, възхищение, възторг. На второ място, тяхната роля в отношенията, в семейния живот, в работата и в цялата страна да бъде високо оценена. Това трябва да бъде вменено най-малко веднъж годишно на човека, приятеля, съпруга, шефа и лидера на страната. Трето, малки изненади, цветя, подаръци и други знаци на внимание. Е, дори и ако никой не отдава никакво значение на такива неща, това е хубаво, така или иначе. Повечето жени получават подаръци. Защо вашата дама да остане без цвете и поздравителна картичка?
Нека 8 март е ден, когато всички жени, без изключение, се чувстват щастливи, прекрасни, желани и най-обичаните!

Цяла България на 3 март, празнува годишнина от освобождението си от турско робство. Това стана възможно благодарение на успешните действия на руската имперска армия и нейните съюзници на бунтовнически българските сили във войната на 1877-1878, която в България наричат Освободителна.
Войната започва с манифеста от Кишинев и завършва с мирния договор в Сан Стефано, според която, на картата на Европа отново се появи българската държава. Като всяка война и тази не минала без загуби. Загубите на Русия надхвърлиха 100 хиляди души, а България загуби 15 000 убити и ранени.
На 3 март празнува целият български народ! Тържествени церемонии, зари - проверки, венци и цветя пред паметниците на загиналите, тържествени концерти!

Честит празник, България!

Тодоровден. Празнува се винаги в първата събота от Великия пост. Посветен е на Свети Теодор. Тодоровден се нарича още и "Булкина неделя". Той е празник и на младите невести. Всички омъжили се през годината според традицията до Тодоровден нямат право да месят хляб. Извършват се обреди за здраве и плодовитост на младите булки.

Тодоровден

Има легенда, че в този ден Свети Теодор съблича кожусите си, девет на брой, яхва бял кон и отива при Бога да моли за лятото.
На този ден стават надбягвания с коне (кушии). Затова празникът е наричан още и Конски Великден. Жените и момите вярвали, че ако на Тодоровден измият косите си, те ще растат здрави и лъскави като конските гриви и опашки.





Датата на празникът се променя всяка година и често съвпада с други празници. Съвпадал е с Националния празник на България и с Международния празник на жената 8-ми март.

За пореден път в страните-членки и в главната квартира на ЮНЕСКО ще бъде отбелязан Международният ден на майчиния език - 21 февруари, насочен към опазването на езиковото и културното многообразие по света, за да се съхранят застрашените езици на малките нации и народности.

ден на майчиния език

Запазването и съхраняването на повече от 6000-те езика, които съществуват в света, е сред основните цели на ЮНЕСКО. Според организацията езиковото многообразие е един от най-мощните инструменти за опазване на материалното и нематериалното наследство на човечеството.







ЮНЕСКО активно подкрепя страните, които пълноценно използват всички методи на диалог и предаване на знания, насърчават езиковото многообразие, запазват образованието на майчин език, където това е възможно, и по този начин утвърждават културното многообразие като обществена ценност.


ден на майчиния език


Международният ден на майчиния език е отбелязан за първи път през 2000 година, като във всяка следваща честването има различен акцент.


Тази неделя, седем седмици преди Великден, ние българите наричаме Сирни Заговезни или с популярното име „прошка“ . Този празник българска църква отбелязва като Неделя Сиропустна. А ние отиваме при своите по-възрастни близки, при кумувете си или събираме целите си семейства. По - младите искат „прошка“ от по-възрастните.

Прошка

Баница със сирене, варени яйца, бяла халва и млечни продукти са на трапезата ни. За децата се изпълнява и „хамкане“ – мята се сварено яйце или парченце бяла халва, завързано с конец.

Хамкане


Който пръв го хване с уста ще се радва на здраве през цялата година. През този ден е последното „облажване“ и започва най-дългият пост, седем седмици, Великденският. Така се пречистваме духом и тялом.

Кукери


Тази неделя в някои тракийски селища се появяват и кукерите. Скачат, играят, дрънчат с чановете и благославят за здраве и плодородие.
За историята на празника Свети Валентин се разказват различни фантастични легенди. Корените на празника са в древния римски фестивал на Луперкалия, който чествали всяка година на 15 февруари. Папа Gelasius I променя този езически празник в християнски празник около 496 година, като обявил 14 февруари за Ден на Свети Валентин. Кой точно светец папата е определил да се почита остава загадка.

Свети Валентин


Имало е най-малко трима раннохристиянски светци с това име. Единият е бил свещеник в Рим, друят е бил епископ в Терни, а за третият, Свети Валентин, почти нищо не се знае, освен че краят на дните му са били в Африка. Повечето учени смятат, че Свети Валентин е бил свещеник, който изпада в немилост по времето на император Клавдий II около 270 година. Тук фактите свършват и митичното започва. Според една легенда Клавдий II е забранявал браковете на младите мъже твърдейки, че от ергените стават по-добри войници. Но Валентин продължавал тайно да изпълнява брачните церемонии и в крайна сметка е бил задържан от римляните и умъртвен. Друга легенда разказва, че Свети Валентин, затворен от Клавдий, се влюбва в дъщерята на тъмничаря, Джулия. Преди да бъде екзекутиран е изпратил до нея писмо, подписано "от твоя Валентин“. Вероятно най- правдоподобна история за Свети Валентин е тази, в която се казва, че е проповядвал Агапе - християнска любов, а не Ерос - страстна любов и е бил убит мъченически за отказа да се отрече от своята религия. Неговата присъда била изпълнена на 14 февруари в района на Порта, която по-късно е обявена за Порта Валентини в негова памет.






Той е погребан в това, което е сега църквата Praxedes в Рим. Там Джулия посадила розово цъфтящо бадемово дърво в близост до гроба му. Днес, бадемовото дърво остава символ на трайна любов и приятелство. На всеки 14 февруари, деня на Свети Валентин, послания на обич любов и преданост се обменят по целия свят.
През вековете традициите за празника еволюират. От 18-ти век в Англия като подарък се дават и се обменят ръчно изработени картички за Свети Валентин.


картички „валентинки“


Ръчно изработени картички „валентинки“, изработени от дантела, панделки с изобразени Купидон и сърца се разпространяват и в американските колонии. Традицията на картичките за Свети Валентин не е било широко разпространено в САЩ до 1850, когато Естер Хауланд родом от Уорчестър, Масачузетс започнал да ги произвежда масово.

Картичка „валентинка“

Днес, разбира се, на празника този бизнес е с най-голям търговски успех. Според Асоциацията за поздравителни картички една четвърт от всички картички изпратени всяка година са „валентинки“.
Малцина знаят, че св. мчк. Трифон е покровител и на една друга малка общност -
на соколарите. Според древно предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар. Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес северно предградие на Москва, в района на Рижката гара) той загубил своя любим бял северен сокол - изключително красива птица.

Трифоновден

За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев (от рода на князете Патрикееви). Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери неговия пернат любимец в тридневен срок и го заплашил със смърт, ако се върне с празни ръце. Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен. Насън му се явил св. Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: "Стани, вземи този сокол и прославяй Бога", а после му показал, къде да го намери - на една ела в Митищенската гора.





Соколарят тутакси скочил. По указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, занесъл ценната птица на царя и спасил живота си. В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век. На стената и има интересна фреска - св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. "руска икона" на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия. Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис "Св. мчк Трифон соколарят". Това обаче очевидно е смесица, тъй като Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец, а според агиографията на св. мчк Трифон, той не е бил соколар. Въпреки това православните соколари почитат св. мчк. Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.

През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 година комунистите злодейски избиват регентите и министрите на Царство България.
Да, през тази нощ, но преди години, на Софийските централни гробища е извършено грозно злодейство: комунистите са застреляли с куршум в тила княз Кирил Преславски, брат на Цар Борис Трети, проф. Богдан Филов, ген. Н. Михов, и тримата регенти на Царя на България, министри, царски съветници, депутати. След това избитите представители на висшия държавен елит на Царство България са погребани в общ гроб, в една самолетна яма, образувана при американските бомбардировки на София. И са покрити труповете от червените кръволоци с негасена вар, а после и с тонове сгурия. Избитите са "осъдени" на смърт от така наречения "Народен съд".

България почита паметта на жертвите на комунистическия режим

Бог да прости зверски избитите държавници и политици на Царство България! Днес, в деня от годишнината от мъченическата им смърт, много медии ги споменаха, зачетоха паметта им.
По-долу представям някои факти около "съдебните процеси" и личността на избитите. Да прочетем, да вникнем и никога да не забравяме тези престъпления! Ето и сведенията, които копирах за тия, които не знаят истината за случилото се, но искат да я узнаят:
На 3 юли 1945 главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотнни тъмнични, 8 присъди 20-годишни, 946 присъди 15-годишни, 687 присъди 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.
За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите - 9 155. По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.
Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 на 150-хиляден внушителен митинг. Присъдите на съда: смъртни - 2618, доживотни тъмнични - 1226, 20-годишни - 8, 15-годишни - 946, 10-годишни - 687, по-кратки присъди - 3741.
Народният съд е нелегитимен. Той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от "Народния съд" се вписва в мащабната чистка след 9 септември 1944, която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа. За сравнението осъдените на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2618 от българския Народен съд.
Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 година специален закон.
След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от така наречения „Народен съд“ през януари-февруари 1945, като "виновен" в сътрудничество с "фашистка" Германия и осъден на смърт, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обикновено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.
Княз Кирил и колегите му били разстреляни от комунистически функционери в района на Софийските централни гробища в нощта на 1 февруари срещу 2 февруари 1945 г. Тялото му заедно с другите били захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на бомбардировките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно след това - парцелирано за нови гробища. До 1995 нямаше никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно - през 1995 на Софийски централни гробища бе поставен паметник в тяхна памет.
На 26 август 1996 Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945, по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.
Проф. Богдан Филов е арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро - на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повечето министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от така наречения „Народен съд“, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945, а цялото имущество на семейството му е конфискувано.
Присъдата е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996.

Източник: Блогът на философа Ангел Грънчаров

Днес, 21 януари, празнуваме Международен ден на прегръдката!
Прегърнете човека до вас, даже да не ви е много близък. Прегръдката е символ на топлота и приятелство, дарява доверие и обич. Чух една китайска мъдрост: "Ние, хората, сме родени като ангелите, с едно крило. За да полетим, трябва да се прегърнем..."

Международен ден на прегръдката

Прегръщайте се, не само днес, а всеки ден! Прегръщайте се!
Имаме нужда от четири прегръдки дневно, за да оцелеем. Имаме нужда от осем прегръдки, за да поддържаме добрата си форма. Имаме нужда от дванадесет прегръдки всеки ден, за да растем...

стикер

Да прегръщаш е здравословно. Прегръдките помагат на имунната система, правят те по-здрав, лекуват дeпресията, намаляват стреса, помагат да заспиш по-лесно, въодушевяват, подмладяват, нямат неприятни странични ефекти. С една дума, прегръдките са вълшебно лекарство. Да прегръщаш е нещо напълно естествено - екологично чисто, с естествена сладост, без пестициди, без консерванти, без изкуствени съставки, и е 100 процента здравословно.





Прегръщането няма никакви недостатъци. Няма подвижни части, няма батерии, които да се изтощават, няма нужда от профилактични прегледи, има ниска консумация и висока производителност на енергия, няма инфлационни процеси, от него не се напълнява, няма месечни вноски, не са необходими застраховки, защитено е от кражба, не се облага с данъци, няма замърсяващ ефект и, разбира се, има стопроцентова възвращаемост.....

Братя – ковачи. Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Антон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава Свети Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.

Свети Атанас

В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.






„Бащи" на чумата
Друго народно предание свидетелства за това, че Свети Антон и Свети Атанас са господари на чумата и на други тежки епидемични заболявания. Често светците се наричат „бащи" на чумата, тъй като болестта се била родила на техния празник, известен в северните български земи като „Лелин ден", "ден на цвекьето" или „сладки и медени" - табулизирани местни названия на чумата, употребявани от народа за умилостяването на болестта. През двата дни стопанките не похващат никаква работа, не предат и не плетат, не варят боб и леща, спазват полово табу, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка". Още в ранно утро те месят тесто и раздават „чумни светци". Питите се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчват" децата от шарка.

Поверия
Българите наричат зимния Атанасовден „сред зима", тъй като народното поверие гласи, че след празника зимата си отива, защото св. Атанас се качвал на своя бял кон, обличал бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: „Иди си зимо, идвай лято!"
Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник „свети Атанас забожда главата си в земята", като по този начин я затопля.