Библиотека Пъстри халища

Изберете удобния за четене фон на блога и размер на шрифта

Показват се публикациите с етикет Размисли. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Размисли. Показване на всички публикации
Сине мой, да си ми жив и здрав, сине! За малко да се пръкнеш в киносалона, щото майка ти, влюбена в Ален Делон /тихо, татко ти не знае/, за пети път беше на прожекция на „Черното лале“! Но слава богу пак "Московецът" спаси положението! Дойде да поставиш мъжкото начало в нашия дом, че татe вече се беше отчаял с няколкото жени около себе си. То после тъпкано му го върнах, но у дома беше весело и шумно! Къщата беше пълна и бяхте най-обичаните деца! Желая ти стабилно и здраво семейство, много любов от жената, която избра със сърцето си и която обичаме като родна дъщеря! Детето ви е ангелче, пазете го и го обичайте така, както ние ви обичаме с татко ти! Бъди щастлив, сине мой! Обичам те и ще те обичам докато ме има на този свят! А после ти ще ме обичаш чрез спомените!


Понякога сме объркани. В един ден се случват събития в доста странно съчетание. Такъв беше преди две години един 14-ти февруари. Ден на влюбените, ден на лозарите и любителите на виното, и ден на мъртвите, първата за годината голяма задушница.
Свети Валентин! Той ще бъде в събота ... о, аз обичам тези празници: цветя, кутии шоколадови бонбони, сърчица в картички. Всеки атом на въздуха се чувства романтика, навсякъде в този ден се усеща любов, която свързва сърцата на влюбените, като им помага да се намерят взаимно в този огромен свят.
На 14 февруари в България лозарите празнуват Трифон Зарезан. По традиция на този ден в България се подрязват лозята, за да има голяма реколта през есента. Ето защо в България този ден наричат Зарезан. Сега на празника на свети Трифон празнуват не само лозарите, но и собствениците на винени таверни.
През 2015 първата голяма за годината задушница, която винаги е в събота, е на 14 февруари. Ще цитирам Торнтън Уайлдар: „ Съществува свят на живите и свят на мъртвите, а мостът между тях е любовта“. Върху гробовете на мъртвите се прелива вино.

Объркана съм!!!
Размисли
Защо ние сме българи? Размисли. Има много ужасни по своето невежество стереотипи, свързани с банално непознаване на историята. Например, много хора вярват, че татарите са дошли в Русия от монголите и са останали тук. Много хора си представят татарите като мургав, ниски, с тесни монголски очи, и се чудят при вида на татари с европейски облик. И най-ужасното погрешно схващане е името на народа. Днешното име на татарите (Tatarlar) - българи (bolgarlar). В скобите е на родния език. Откъде и кога се е появило името "татари", можете да прочетете в този материал.
Всички са виждали фотографиите на известни "татари" - видни дейци на културата и спорта. Погледнете тези хора! Така ли си представяте монголо-татарите?
Нека започнем от простото. Тези, които са учили в училище историята на Татарстан, помнят, че са учили: предците на татарите са били прабългарите. Дали някой си спомня как, кога, и най-важното, защо прабългарите станали татари? В началото писанието е за живота и историята на волжките българи, след това в голяма част от учебника названието на народа престава да бъде споменавано, споменават се само "български градове", "българска територия", "български земи", а след това изведнъж се оказва, че са живели по тях татари ! Земите български, а и живеели татари !!! А какво се е случило с българите? Отишли са другаде, мъртви ли са или са приели друго име?

Ето един цитат от "История на Татарстан"


"Говорейки за основното татарско население на Казанското ханство, което заемало централните земи на държавата, трябва да обърне особено внимание на следното. През първия период на ханство, т.е. през втората половина на XV век, в качество на названието на този народ, заедно с етнонима "татари" ( "етнонима" е гръцка дума и означава самоназвание на един народ), се използват паралелно думите "българи" и "бесермени". Несъмнено волжките българи са оставили голям отпечатък върху етническото и културното формиране на казанските татари, въпреки тези думи се използвали по това време чисто традиционно. В руските хроники бившата българска земя, дори до края на XIV век са наричани вече татарски. "
Първо, защо ни учат нашите исторически летописи от някой друг? Какво нашите предци не са знаели как да пиша?! Fakhrutdinov наистина носи дефиниция на думата "етнонима", но това, което нашите предци са се наричали себе си мръсна дума "Татар" - откровена лъжа!
"Бесермени" също е малко изкривено, в хрониката се използва формата "бусурман", т.е. руската транскрипция на "мюсюлмани", защото татарите са мюсюлмани ".
Днес, от страна на правителството става преразглеждане на отношението към прабългарите, към българските светини и на българското име.
Например, на 23-ти Септември 2015 по време на откриването на катедралата джамия в Москва, руският президент изнесе реч, в която заяви, че възлага на мюсюлманската ума и на местнате мюсюлмански традиции големи надежди в укрепването на страната и възпитанието на младите хора в ценностите на исляма. Той каза, че подкрепя инициативата на ръководството на Република Татарстан за основаване на Български ИСЛЯМСКА Академия! В речта на Путин звучи, че "ислямът е велика световна религия" и той изразява голямо уважение към мюсюлманските лидери на страната ни, поздравява Руската Ама за светлия празник Курбан бейрем.
И така, защо нашите предци се наричат с неутралното име "мюсюлмани"? Отговорът е очевиден: след "присъединяването" на България към Русия, са предприети мерки за потискане на българското самосъзнание и на всичко българско беше наложено вето. Сега разбирате ли защо българските хроники и летописи са изчезнали?

Друг цитат от "История на Татарстан"

"Независимо от смяната и редуването на горните термини, основното име, етноним на татарското населението на Казан и други съседни ханства, беше" татари ". Думата "татари" като име на населението на тези страни е ясно, записано в руските исторически източници (летописи, хроники и други документи) ". Това говори само, че руските хронисти не са си направили труда да разберат какви народи са живели по тези или други територии, като пренебрежително нарича всички "татари". Проблемът е, че децата в 5-6 клас все още не са в състояние да се филтрират и анализират преподаваната им информация. Те я приемат като 2 + 2 = 4, вълците са бозайници, а по българските земи са живели татари ...
Те се основават на трудовете на арабската, персийската, български и европейски историци и пътешественици, сред тях: Khwarizmi (836-847 GG.), Ибн Rust (началото на в ..), Masudi (943-947 GG.) Ибн Фадлан (ранно . X а.), Гази Барадж, Якуб бин ал-Nogman Bulgari, Хамид ибн Идрис ал-Булгари. По очевидни причини, тяхното наследство е по-обективен източник по отношение на българския народ, отколкото руските хроники.
За истинската история на Татарстан, възраждането на българите и отхвърлянето на прякора "татари".
В края на първото и второто хилядолетие славяните заемали само една малка част на територията на днешна Украйна и Русия. Историята на отношенията между славяни и тюркските народи датира от тези времена. Основните представители на тюрките, мигрирали от юг-изток до бреговете на Волга са българите.Татари, башкири, чуваши, също и кримските татари, болгари са най-истинските българи.
Българите са народ, които основал своя държава "Велика България" през втората половина на V век. Те построили много древни градове, които съществуват и досега: Казан, Киев (Basto), Елабуга, и други. Говорили на български език, който се числи към най-ранната група тюркски езици. Територията на страната се простирала от Дунав до Урал.
Фонетиката и правописът на името на народа - "българи" или "болгари" е тема на дискусии, доколкото на български език първата гласна звук в думата не звучи нито като "о", нито като "у" в руския език. Най-близко до фонетичен правопис е "българи" (между другото, европейските българи така пишат). Ние, като правило, на руски пишем "булгари", а на булгарски - "болгари".
Съвременната държава на Дунав - България, е основана от българите, които мигрират под предводителството на хан Аспарух от териториите на Велика България, поради нежелание да воюват срещу хазарите. Предшествениците на съвременните българи устояли пред отслабващата Византийска империя завладявайки територии и оставайки върху тях. Бащата на Аспарух, първия български хан Кубрат, завещава на синовете си да останат заедно, да не разделят народа. Въпреки това, Аспарух не се подчинява, и сега на много от съвременните татари, башкири и чуваши, и през главата не им минава, че европейските българи имат общи корени с тях.
В същото време, нашите братя от България не забравят за връзката ни, и въпреки че времето и пропаганда са променили техния език и манталитет в източно - европейски и в славянска посока, все още имаме много общо. Българите показват желание и инициатива за установяване на контакт и възстановяване на прекъснатите връзки. За щастие, съвременните информационни технологии допринасят за това пълноценно.

размисли
Барабаните бият седем пъти Всяка армия има своите ритуали. У нас по време на тържествените зари барабаните бият седем път, но малцина от нас знаят защо се прави това. Каква e символиката в тези удари? Седемте удара на барабана са седемте големи победи на българското оръжие през вековете.

Първата българска победа

Победата при Онгъла през 680 г. Тогава хан Аспарух успява да разгроми армията на император Константин IV Погонат, дошла да изгони българите,
да изгони варварите от пределите на Византийската империя. Този поход завършва с неуспех и става причина в 681, на църковния събор, да бъде призната Славяно-българската държава. Тя започна съществуването си в резултат точно на тази голяма българска победа.

Втората българска победа

Втората голяма българска победа, която се отбелязва с удар на барабана, е битката при Върбишкия проход през 811, осъществена от войските на хан Крум и тогавашния император на Византия Никифор Геник. Тази битка също обръща историята. Тя слага началото на една амбиция на българските владетели да стигнат до Константинопол. Неслучайно през 813 се води втора битка, при Версиникия и тогава войските на хан Крум достигат при Константинопол. Битката в 811 завършва и със смъртта на императора, тоест за втори път вече един император загива в битка, и то с българите.

Третата българска победа

Третата голяма българска победа е през август 917 при Ахелой. Тогава цар Симеон побеждава войските на император Лъв Фока. Това също е битка, която до известна степен слага своя отпечатък върху развитието на България за векове напред. Тя слага отпечатък и върху амбициите на българските владетели отново да влязат в Константинопол и да седнат на византийския престол. Затова тази голяма победа, която превръща България във фактор в европейския югоизток, се отбелязва като третата българска победа.

Четвъртата българска победа

Четвъртата българска победа е през 1205, когато цар Калоян разгромява рицарите на Балдуин Фландърски при Одрин. Тази българска победа също е с особени последствия за Българската държава. Калоян тогава се равнява на византийския император, той е помазан от папата - също като Балдуин, и се счита за равен с него. А в един директен сблъсък между двете войски надделяват българските войски и това слага отпечатък върху понататъшното изграждане на отношенията между Латинската империя вече и Българската държава.

Петата българска победа

Петата голяма българска победа е при Клокотница през 1230, когато цар Иван-Асен II побеждава войските на епирския владетел Теодор Комнин. След тази победа Българската държава няма равна на себе си в европейския югоизток освен Латинската империя, с която поддържа отношения, дотолкова доколкото това е разписано в договорите и браковете, които Иван-Асен II осъществява с латинския император.

Шестата българска победа

Шестата българска победа е отново при Одрин, 1913. Тя бележи края на Балканската война. През март 1913 българските войски превземат една крепост, която се счита за непревземаема от всички военни специалисти в началото на XX век. Българската армия доказва, че за нея непревземаема крепост няма и си спечелва прозвището „Прусаците на Балканите”, тоест че българите приличат на немските войници. Този дух, този характер, тази бойна слава принадлежи на българските войници. Тя и сега си остава една от големите победи на българската армия.

Седмата българска победа

И седмата победа, която се отбелязва с удар на барабан - това е Дравската епопея през 1945. Наследниците на онези воини, които превзеха Одрин, които превзеха и Тутракан през Първата световна война, успяха да задържат елитните немски части, воювали повече от пет години в Европа, срещали се с такива армии като Съветската и на други европейски страни. Българската армия, която се е считала за нетолкова добре подготвена е успяла да спре устрема на немските елитни дивизии при р. Драва. Това също е голяма българска победа, която седемте удара на барабана отбелязват на всяка вечерна проверка, на всяка заря. Тези победи, определят пътя на България, но имат и подгласници. Победата на хан Тервел над арабите също не е маловажна. Победата през 986 на цар Самуил също не е маловажна. Тя укрепва Българската държава, тогава когато тя има най-голяма необходимост от това. Не са маловажни и победите, белязали Второто българско царство. Победата при Тутракан през 1916 също е много важна. Това е единствената крепост, която е превзета по време на Първата световна война. Единствено българската армия превзема крепост. По онова време щурмуването на крепости е отречено. Дори и най-известната крепост - Вердюн, неслучайно румънският командващ е казвал, че Тутракан е „неговият Вердюн”, не е превзета от немците. След десетмесечни битки и многобройни жертви французите си връщат крепостта. Докато българите в тридневна операция успяват да превземат Тутракан, модерна за времето си крепост. Това са същите онези артилеристи, които покориха Одрин през 1913. Но цитираните седем победи са избрани, защото действително слагат траен отпечатък върху историята и развитието на България. По материали на Агенция Фокус
размисли
   В кашона с играчките ни за елха, съвсем на дъното, увито в стара амбалажна хартия, седи едно много специално панерче... В него има няколко боядисани в сребристо шишарки, няколко орехчета, увити в шарен станиол и три-четири камбанки, изрязани от дъното на кутия за бонбони...
   Това са играчките на нашата бедност... Играчките на 90-те години, когато децата ни бяха малки и трябваше да им приготвим коледна елха, а парите едва стигаха за хляб... И си правехме украсата сами – с каквото можем
и както можем... Бяхме изобретателни – почти като магьосници! Дали защото бяхме млади, а децата ни – невръстни и непретенциозни, дали защото още не бяхме виждали „от първа ръка“ как живеят хората по света – не зная, но в такива моменти забравяхме за безпаричието и проблемите, забавлявахме се и искрено вярвахме, че ще дойдат по-хубави дни... За нас и за България.
   Сега можем да си купим цял магазин с играчки, но децата ни пораснаха и отлетяха надалеч... И думата „у дома“ за тях не означава непременно бащината къща... С всяка изминала година елхичката ни се смалява (може би защото вече няма вярващи в Дядо Коледа!...) и по разперените й клонки, отрупани с лъскави купешки неща, няма място за старите самоделни играчки... Но аз не мога да ги изхвърля... И ги оставям да си лежат там, на дъното на кашона, на дъното на паметта...
   Защото Дядо Коледа, когато ходи по земята, не се облича със скъпи дрехи и не пътува в скъпи коли...Той е там, където го пуснат да влезе...


Автор: Весела Димова
България
   Веднага след 9 Септември 1944 в България започва интензивно строителство на паметници на Съветската армия. Редом с тях се нарояват и паметници на партизани и народни герои. Тази програма за идеологическа пропаганда със средствата на монументалната скулптура достига своя връх в широко мащабната кампания през първата половина на 1980-те по повод честването на 1300-години от основаването на Българската държава.
   След 1989 паметниците са обект на ожесточени битки
между привържениците на това те да бъдат заличени, и онези които държат на тяхното запазване. В тези битки са въвлечени не само политически партии, граждански движения, но и държавните администрации както на България, така и на Русия.
   В последна сметка паметниците са оставени на природните стихии. Но природата на тези места е особено планирана. Околностите на паметниците са сред малкото останали публични пространства. За това, отвъд всякаква идеология, младите ги присвояват за своите културни практики – скейт бордизъм, графити, лющене на семки. Те често са изнесени извън града, стават ориентир на неделните разходки.
   Паметниците са обърнати към вечността. В България обаче, много по-важната им роля е да се обръщат към съгражданите, да ядосват противника, да парадират с власт или пари. През 90те години битката се води по оста комунизъм-антикомунизъм.
   След 2000та паментиците стават оръжие в етническите битки. Единственото поле на консенсус е Васил Левски, чиито монументи се мултиплицират безспирно из страната. Има разбира се и екзотика, свързана с вкусовете на новите спонсори. Въпросът „кои сме ние” с нова сила се поставя в България, за която в ЕС никой нищо не знае.
   Паметниците са начин да се бележи мястото, да му се даде неповторима специфика. Разбира се главното е да те признаят. Само че как? Монумента на Света Богородица в Хасково от 2004 с уникална лекота успява да съвмести в общ ансамбъл наследения монумент на ремсиста, и стъклописа, изобразяващ сърцето на Данко (герой от Максим Горки) и бива трансформиран в християнски символ в подножието на гигантска статуя на Богородица, призната от Гинес за най-голямата по размер в света.


 Автори: Ивайло Дичев, Красимир Терзиев
статии
   Айлантусът е по-известен като "дърво на небето", или буквално: "лошо миришещо дърво". То е родено в североизточното и централната част на Китай, както и в Тайван. За разлика от други от рода Ailanthus, вирее в умерен климат, а не в тропиците. Дървото расте бързо и е в състояние да достигне височина 15 метра. В Китай "дървото на небето" има дълга и богата история. То се споменава в най-старите съществуващи китайски речници и е изброено в безброй китайски медицински текстове с предполагаемата си способност да лекува заболявания, вариращи от психични до
плешивост. Айлантусът първоначално е приветстван като красив екземпляр за всяка градина. Но ентусиазмът по него скоро е отслабнал, след като градинарите усетили неговата лоша миризма.    Въпреки това, айлантусът е широко използван като улично дърво по време на голяма част от 19-ти век. Извън Европа и Съединените щати, растението се е разпространило и в много други области извън неговия естествен ареал. В редица от тях, то се е превърнало в доминиращ вид. Интересното е, че се смята за вреден плевел в Австралия, САЩ, Нова Зеландия и много страни от Централна, Източна и Южна Европа.
   Дървото е устойчиво и е трудно да се ликвидира, защото това отнема много време. В много градски райони, то е придобило подигравателните прякори като "смрадливо дърво" и "дървото на Ада".
   Вижте го, растящо на мансардата на къщата, съседна до нашата.


Айлантус

книга
   Прочетохте ли книгата „1000 причини да се гордеем, че сме Българи“? Не? Не можахте да я намерите? Няма я в книжарниците. Изчерпана е, защото е издадена през 2008 година. Какво ли има в нейните 328 страници?
    Моята България. Затварям очи и усещам уханието на рози, чувам родопските каба гайди, планината ме обгръща с ласка, припомням си бащината къща...Аз сама избирам. Има ли място България в сърцето ми или не. Какво да чувствам – любов или нещо друго. Аз избрах. Моята България. Това е само една от моите приказки.
   Ето няколко причини да се гордеем, че сме българи от книгата:
   Три български IT компании правят софтуера на новите модели на БМВ. Фирмите са наети от „Softlab“– компанията, която обслужва автомобилния гигант. Те са предпочетени сред конкуренти от целия свят заради предложения качествен и евтин продукт. Системата, която разработват програмистите ни, предупреждава шофьора при повреди в автомобила и го насочва към най-близкия сервиз. Подобна система има при болидите на Формула 1.
   България е втора по интелект в света, според данни на МЕНСА, а на първо място е Израел. „Ако нивото на образование правеше страните богати, България щеше да е най-богата в света“са думи на бившия израелски премиер Бенямин Нетаняху, изречени по време на годишна галавечеря на израело-британската търговска камара в Тел Авив.
   Моите приказки.....Избрах да ги разкажа на целия свят....За България.