Библиотека Пъстри халища

Изберете удобния за четене фон на блога и размер на шрифта

Показват се публикациите с етикет Култура. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Култура. Показване на всички публикации
Музеят е в сградата на Буюк /Голямата/ джамия - една от най-старите джамии в София. Сградата на музея е и най-старата запазена сграда в София, с което е уникална. Построена е по инициатива на Махмуд паша през XV век. Той е един от великите везири на султан Мехмет II Завоевателя. Музеят е в тази сграда още от основаването си през 1892 г. В зала „Праистория“ на музея изложените експонати разказват в хронологичен ред за историята на нашите земи от най-дълбока древност до първите писмени сведения за населението в тези райони. Особен акцент е поставен на богатите колекции от Карановската могила и могилата край село Езеро, Новозагорско.
Зала „Трезор“ съхранява голяма част от съкровищата, открити у нас. Екпонатите тук се датират между къснобронзовата епоха и късната античност. Най-ценните експонати в този сектор са съкровищата от Вълчитрън, Луковит и от Николаево /Плевенско/. Тук са изложени и някои по- нови открития като тези от могилите Голяма Косматка и Светица край село Шипка. Залата с експозиция от Средновековието ни разкрива богатството и духовния живот на българите през епохата на средните векове. Ще видите и някои особено ценни християнски паметници.


археологически музей


67-килограмова Венера Милоска е част от експонатите на изложение на шоколадови скулптури, което днес бе открито във Варна. Подобна изложба има за пръв път в крайморския град и е посветена на титлата „Варна - Европейска младежка столица 2017“.

На изложба

Скулптурите са осем и са копия на класически произведения на изкуството, някои от които с човешки ръст. Направени са от плътен шоколад и са покрити със специален лак. Трудността при създаването на фигурите идва от това, че материалът от който са направени - шоколадът е тежък и трябва да се съхранява при температура около 20 градуса по Целций.
Теглото на фигурите също е впечатляващо - репликата на Венера Милоска тежи 67 кг, Момичето с кошниците - почти 90 кг, а Жената с делвите - цели 110 кг. Ваятел на тези шоколадови произведения на изкуството и един от инициаторите на нестандартната експозиция е шеф-сладкарят Ради Стамболов.

Венера

Изложбата ще продължи до 31 октомври, за пръв пред варненската публика ще бъде представен розов и син шоколад. Посетителите ще имат възможност да сътворят свой шедьовър със специални маркери с какаово „мастило“ от бял, млечен или натурален шоколад.

Момичето

След Варна скулптурите ще бъдат представени в още няколко от големите градове в страната, като целта е да се промотира Варна като Европейска младежка столица. Следващият проект на инициаторите на изложбата е откриване на интерактивен музей на шоколада в крайморския град.

Жената

Ваятелят на фигурите Ради Стамболов работи активно по реализация на проект, с който ще кандидатства пред Гинес. Идеята е на летище София да бъде „вдигната“ 8-тонна шоколадова елха.
След реализацията на този проект материалът от коледния символ ще бъде ползван за интерактивния музей във Варна, КОЙТО ЩЕ СЕ ОТКРИЕ през СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА.

по материали и снимки на БТА
За пореден път в Поморие се проведоха Яворовите дни. Край паметника на Пейо Яворов в любимото му Анхиало за три дни си дават среща съвременни творци и поклонници на поета, жители и гости на града. През всичките години съществуване, Яворовите дни в Поморие се готвят и провеждат така, като че ли големият български поет е роден в морския град, а не в Чирпан.

Яворовите дни

И всички забравят, че той е живял само една година в Анхиало. Месеците между септември 1899 и август 1900- та година, обаче, докато начеващият поет е само на 21, оставят в литературата стихове, които завинаги го свързват с Анхиало и показват, че именно от тук той тръгва към голямата си слава. Така поколения жители и гости на курортния град всяко лято присъстват на поклонението пред паметника на поета, с което започват Яворовите празници. Палят се свещите в негова памет и отново се съберат публика и жури, за да оценят всичко, което младите артисти са подготвили през изминалата година - поезия, книги, филми, изложби, театрални представления, музика, цялата фантазия на творците, изкушени да съпоставят собствения си творчески заряд с постиженията на един от най-големите български автори.
 музей  Плевен
Многовековна и богата е историята на град Плевен и селищата от прилежащия му район, датираща от преди 50 - 45 хиляди години преди Христа. Разположен на средищно място в Дунавската равнина, характерно за района е и богатото му геологично минало. Разкритите палеонтологични находки свидетелстват за живот от преди 70 милиона години. От 1984 музеят е разположен във внушителна по размери с художествено-архитектурна и историческа стойност двуетажна сграда, паметник на културата с национално значение, построена през периода 1884-1888 по италиански проект за казарма.
Eкспозицията е разположена в 24 зали с над 5000 музейни ценности, чрез които в пет раздела – Археология, Османско владичество и Възраждане, Етнография, Нова и най-нова история и Природа, е представена историята, културата, флората и фауната на град Плевен и прилежащия му район от най-дълбока древност до съвременността. Музейната експозиция е силно въздействаща и запомняща се. Изградена е на тематико-хронологичния принцип и колекционен метод. Тя е една от най-богатите сред музеите в България. Нумизматичната колекция, включваща над 25 000 монети, е една от значимите музейни колекции.
Музей
Отглеждането на маслодайната роза в България се е зародило през XIII век. Розите били донесени тук от Близкия Изток и благодарение на плодородието на почвата и климата, се превърнали в едно от най-популярните растения в България. Долината на розите, където се отглеждат тези прекрасни цветя, е заобиколен от планините Стара планина и Средна гора.
Музеят на розата в Казанлък отваря врати за посетители през 1969 година. Този уникален музей е единственият по рода си в България.
Експозицията на музея е разположена в три основни зали. Въз основа на голям брой документи и снимки, можете да научите много за развитието на производството на розово масло в България. Сред експонатите са различни инструменти, използвани в различни времена за събиране и преработка на суровините, както и съдове и контейнери за съхранение и транспортиране на розова вода и розово масло, тези скъпоценни компоненти на парфюмерийната индустрия. Известно е, че нежните листенца от маслодайната роза се събират на разсъмване, все още покрити с капки роса. Необходимо да се обработят около три тона розови листенца за производството на 1 кг розово масло.
В Музея на розите има лаборатория на Института по розата, която провежда научни изследвания на свойствата на растението и извършва контрол на качеството на производството. Експозицията в една от залите е посветена на Института за съвременна производствeна дейност на розата. Тук са и многобройните награди в различни международни форуми, както и снимки от годишните фестивали на розата.
Болшой театър
Болшой театър е един от най-големите театри в Русия и един от най-важните оперни и балетни театри в света. Той се намира в центъра на града, на площад Театрален. Заедно с Кремъл, мавзолея на Ленин и Третяковската галерия тази забележителност на Москва отдавна привлича туристи, което не е изненадващо. Луксозния комплекс от сгради на Болшой театър, неговата интересна история и прекрасните представления винаги очароват туристите.

Кратка история на Болшой театър

През март 1776, на 28-ми, Екатерина II позволява на княз Пьотр Василиевич Урусов да започне строителството на театър. Князът веднага започна изграждането му. Бъдещата сграда е трябвало да бъде на улица Петровка и името му е било Петровский. За съжаление театърът е опожарен още преди откриването му. Тогава княз Урусов оставил всичко на Майкъл Mедокс, английски бизнесмен. Под ръководството на Медокс Болшой Петровски театър е построен за пет месеца. Той представлявал тухлена сграда с три етажа, украсена с бели каменни детайли. На откриването на театъра се състояло на 30 декември 1780.
Въпреки това, след двадесет и пет години, на 8-ми октомври 1805 пожар отново унищожава сградата. Новата сграда на театъра е разположена на площад Арбат. Но и тя имала същата тъжна съдба. По време на инвазията на Наполеон през 1812 тя е била напълно унищожена от пожар.
Накрая, през 1821 архитектът Бове започнал строителството на театъра на първоначалното му местоположение. Откриването се състоя на 6 януари, 1825 и първото представление е "Триумф на музите". Великолепието и лукса на театъра се набивало на очи. То изумявало много посетители по време на откриването, оставяйки отпечатък в душите им.
Въпреки това, на 11-ти март 1853 историята се повтаря. Опожарена е и тази сграда. След пожара единствено се е запазила външната каменна стена и колонадата на главния вход. започнал конкурс за възстановяване на театъра и три години по-късно театъра е възстановен. Основните характеристики на сградата е запазена. Откриването се състояло на 20 август, 1856.
От откриването на тази забележителност на Русия и Москва до сега в нея са поставени повече от 800 произведения.
"Лебедово езеро"
"Лебедово езеро" е първият балет на Чайковски. Премиерата му се състояла на 20 февруари 1877 на сцената на Болшой театър в Москва. Балетът има четири действия. Либретото е на Владимир Бегичев и вероятно от Василий Гелцер. Сюжетът на балета е изграден върху фолклорни мотиви. Основата е стара немска легенда за красива принцеса Одет, превърната в лебед чрез проклятие от злия магьосник, рицар Ротбарт. Прототипът за лебедовото езеро станало езерце, което било точно срещу къщата на Чайковски. В Германия, се смята, че прототипът е езеро, разположено в подножието на Алпите край град Фусен. Има и версия за езеро в Черкаси региона в Украйна. Композиторът често посещавал имението на Давидови, и прекарвал много време, наблюдавайки снежнобелите птици.
Както вече отбелязахме, музиката на балета първоначално не предизвикала голям интерес, изглеждала сложна, а първата постановка на балета като цяло била неуспешна. Оригиналната хореография, създадена Ю. Резингер, не е имала успех. Спектакълът бил преправен и през 1894 бил показан като постановка на Л. Иванов. През 1895 за постановката на Мариинския театър в Санкт Петербург отново било ревизирано либретото, над което работили него Мариус Петипа M. И. Чайковски, брат на композитора). Тази версия по-нататък се превърнала в класика. Но всяка постановка на този балет винаги има свои нюанси, поради което от всички съществуващи издания на балет едва ли ще се намерят най-малко две, които са напълно идентични театрални партитури.
В старата немска легенда се разказва за красиво момиче, превърнато в бял лебед. Принц Зигфрид празнува своето пълнолетие и в парка на двореца вижда ято лебеди, която го примамва след себе си. На брега на езерото сред момичетата - лебеди той намира Одет, кралица на лебедите с корона на главата. Принцът е пленен от красотата й, а нейната история за преследването от злия Ротбарт, собственика на езерото, предицвиква възмущение в него и желание да й помогне. зикфрид се кълне във вечна любов към Одет. Но на бала, по повелята на майка му, той трябва да си избере невеста. принцът е безразличен към кандидатките, но изведнъж се появява Одилия и в нея Зигфрид вижда Одет. И той я избира за своя съпруга. Но след това Зигфрид осъзнава, че е направил грешка. Той изтичва до езерото и моли за прошка Одет, но тя не му прощава. Тогава Зигфрид сваля короната от главата й, предизвиквайки Ротбарт. Короната спасява Одет от преследване, но принцът се надява, че момичето-лебед ще дойде с него в човешкия свят. Но бурните вълни на разбушувалото се езеро поглъщат Одет и Зигфрид.
На премиерата през 1877 в ролите на Одет и Одилия танцувала П. Kарпакова, Зигфрид - А.Г. Гилерт, Ротбарт - С.П. Соколов. И после, през дългата жизнена история на балета тези партии се изпълнявали от най-добрите танцьори в света, постановчици са били най-добрите хореографи в света и са дирижирали най-добрите диригенти.
"Лебедово езеро" се превърна в уникален феномен на световната художествена култура. Балетът въплъщава цялото богатство на романтичния балет на ХIХ век. А сега до голяма степен определя развитието на балета в бъдеще. Балетът "Лебедово езеро" той е един от най-популярните спектакли в света.
Пловдив
Древната история и колоритното съжителство от векове на различни етноси под седемте тепета придават особен чар и истинска космополитност на днешен Пловдив. Градът отдавна привлича българи и чужденци, обикновени туристи или хора на изкуството с множеството културни прояви и историческите си забележителности. Сред многообразието от събития в Пловдив обаче се откроява едно, Празник на Стария град. Организатор е Общински институт “Старинен Пловдив”, а празникът се случва всяка година в края на месец септември, когато откритите пространства на Стария град се превръщат в сцена за концерти на фолклорни танцови състави и вокални групи, хорове, рок и джаз изпълнители и състави, балетни формации. Заедно с емоциите, които подаряват всяка година на жителите и гостите на Пловдив, организаторите не пропускат да отправят и своето скрито послание към всички: Живеем заедно в мир и сговор, да се веселим заедно, да съзиждаме нашия Древен и Вечен Пловдив за бъдните поколения. Да обединим усилията си за съхраняване и на добросъседски отношения и национални традиции.




музей "Васил Левски"
Въздигнат от руините преди повече от 70 години и днес родният дом на Апостола посреща своите поклонници с гостоприемно отворени порти от сутрин до вечер. Скрита зад белия зид, сгушена сред чимширите и лозата, къщата сякаш и днес е подредена от грижовната ръка на стопанката си - както някога, застлана с шарени карловски черги, с наредени медни и глинени съдове, със стана, чекръка, бояджийницата с гайтаните. Място, където всеки българин идва като на поклонение, като на причестяване. Тук на 18 юли 1837 се ражда Васил Иванов Кунчев – Левски, израснал като талантлив организатор на народната борба, като първостроител на на българското национално освободително движение , най-голямата организация в историята. Необитавана дълго време, запусната, родната къща на Апостола рухва още в годините около Освобождението на България. Възстановена е в първоначалния й вид през 1933, благодарение на обществената инициатива, на ентусиазма на карловци, на родственици на Васил Левски, на Карловската дружба и Народния комитет "Васил Левски” в София. Отворена като музей през 1937, родната къща на Васил Левски е един от най-посещаваните мемориални музеи в България, неразделна част от представите на всеки българин за Апостола на свободата. Той е място за съхранение на ценни вещи, документи и художествени произведения, естествен център за научни и творчески изяви. Родната къща на Апостола на българската свобода Васил Левски се намира в Карлово, по пътя за Сопот. Днес всеки посетител на Националния музей "Васил Левски” може да разгледа освен родния дом на Апостола още и експозиционната зала на музея, в която са показани материали, посветени на родното място и рода на Васил Левски, неговия живот и ролята му в национално-освободителните борби на българския народ през XIX век, образа на Апостола в произведенията на поколения български художници. - зала за временни изложби, в която се намира восъчната фигура на Васил Левски.




исторически музей
Централната минерална баня в София. Паметник на културата и емблематична сграда в центъра на столицата. Построена през 1913 година и открита на 13-ти май през същата година на мястото на разрушената турска баня. По време на бомбардировките на София е пострадала част от сградата й, но много скоро след това е възстановена. Дълго време банята се реконструира, за да приеме над 120 хиляди ценности на Софийския исторически музей.
музей Христо Ботев
Националният музей Христо Ботев се намира в родния град на поета – Калофер. Музейният комплекс се намира в Ботевата градска градина и включва няколко обекта - мемориална къща-музей, изложбената зала, паметник на Христо Ботев, както и паметник на Иванка Ботева - майка на поета. Целият комплекс на музея е паметник на културата от национално значение.
Къщата-музей е точно копие на къщата, в която е прекарал детството си Христо Ботев. Оригиналната сграда е унищожена при опожаряването на Калофер през 1877, но е възстановена по спомени на брата на поета Кирил Ботев. Къщата-музей отваря врати през лятото на 1944. В къщата чрез сбирка от етнографски предмети и украси е пресъздадена автентично обстановката, в която е отраснал Христо Ботев. През 1973 към къщата музей отваря врати и изложбена зала, в която могат да се видят събраните и подредени предмети, принадлежали на поета.



музей

котленските възрожденци
Пантеонът на Георги Сава Раковски и Музеят на котленските възрожденци се помещават в интересна сграда в центъра на Котел. Сградата е открита през 1981 по случай честването на 1300 години от създаването на България. Пантеонът е изграден в памет на Георги Стойков Раковски. До днес посетителите на пантеона могат да видят мраморния саркофаг, в който са положени останките на великия революционер.
В музейната част се проследяват съдбите и делата на над 200 герои, родом от котленския край. Експозициите са подредени в четири зали - "Будители", "Просветители", "Бунтовници" и "Революционери".
В зала „Будители” е разказана историята на поп Стойко Владиславов, или както българите го познават - Софроний Врачански. Повече от 20 години поп Стойко обучава котленските ученици и посява в тях любовта към родината. В Котел той посреща Паисий Хилендарски, чиято “История славяноболгарская” преписва през 1765. В тази експозиция посетителите могат да видят купелче за водосвет, използвано от поп Стойко при служението му в храм “Св.Св. ап. Петър и Павел” в Котел, владишкият му жезъл, църковна утвар, икони, богослужебни книги и книги, посветени на килийната система на обучение. Освен негови фотографии, са поставени фотосите на негови внуци и правнуци - Стефан, Александър, Никола Конаки и Емануил Богориди.
Залата на просветителите е посветена на котленци, които са в основата на развитието на книжовното дело и новобългарското училище - като Неофит Бозвели, д-р Петър Берон - първият български учен-енциклопедист. В залата са изложени първото, третото и четвъртото издание на “Рибния буквар”. На това място се пази и ковчеже, в което е поместена стъкленица с балсамираното сърце на доктор Петър Берон.
Експозиция „Бунтовници” разкрива устрема на котленци за свобода. На това място можете да научите много истории и легенди, разкази и предания за чудните подвизи на жадуващите свобода котленци. Сред тях са историите за Алтънлъ Стоян войвода, Аршинко войвода, Иванчо Сивов, капитан Георги Мамарчев, капитан Васил Хадживълков и много други.
Четвърта зала – “Революционери”, е посветена на Георги Раковски. Показани са негови ръкописи, вестници, творби, лични вещи. Раковски умира на 21 октомври 1867 в Букурещ, погребан е на гробището Белу. На 2 юни 1885, костите му са пренесени в София и поставени в храма “Света Неделя”. През 1942 останките на великия българин са пренесени в Котел, а от 1981 се съхраняват в пантеона.


По материали на bulgariainside.com

Музеят на съвременното изкуство
Музеят на съвременното изкуство в София бе открит преди година. С откриването му се сбъдна дългогодишната мечта на всички съвременни българските творци. До този момент в София нямаше такъв музей и нашата столица беше една от малкото в Европа, в които нямаше такъв. Сега той е вече открит с финансовата помощ на държави като Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, които вече вложиха милиони евра в проекта. Предстои да дадат още два милиона и половина за окончателното завършване на сградата. Музеят се намира до известния музей „Земята и хората”. Около него е оформен голям скулптурен парк. На открито вече са изложени творби на съвременни български творци. Първата изложба в музея на съвременното изкуство бе от Норвегия и се казва „Парадигма”.

Етнографски музей
Това е първият по рода си етнографски музей в България. Той е открит на през 1964. Музеят е разположен наа 8 километра южно от град Габрово. Неговото създаване е по идея на Лазар Донков. " В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината - пише Донков - да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито.... за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се запази нашето голямо национално богатство“.
В музея са разположени 50 обекта - технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Музейната експозиция е направена така, че да се разкрие архитектурата, бита и миналото на Габрово, в частност и на България през периода на Възраждането, които обхваща втората половина на 18 век и началото на 19 век. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола.
През 1835 тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята през първата половина на 19 век, допринасят за издигането на Габрово като град със значението на стопански, духовно-просветен и търговски център. При създаването на музея се минава през три основни етапа: реставрират се съществуващи обекти, пренасят се съоръжения, но само които са оригинални и се пресъздават сгради, които са предварително заснети, като така те са копия на оригиналите.
Предоставям ви възможност да видите този музей. Надявам се да ви е интересно.



България
   Обичаят Кукерство по нашите земи води началото си от преди повече от 8000 години, а при траките се празнува по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на тяхната Нова година по време на “Сирни Заговезни” или така наречената земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимното мъртвило и настъпването на лятното плодородие. В различните краища на България кукерите излизат по различно време - на Васильов ден, на Песи понеделник след Сирни Заговезни, през месец март. Имат и различни имена: бабугери, песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове. Кукерите се обличат със смесица от мъжки и женски дрехи и страшни маски, окачат по себе си звънци и хлопки, и носят мечове или тояги за да изплашат и прогонят безплодната зима и злите духове и орисници, та да дойде пролетта и да е плодородна настъпващата стопанска година.
   Кукерската игра пресъздава връзката между природата и човека: земя - жена, разораване - обладаване, засяване - оплождане, зърно - мъжко семе; умирането на зимата - убиването на Царя; идването на пролетта - възкръсването на Царя. Движенията на кукерите имат заклинателни значения: Мушкащите движения на червено-боядисаните мечове пресъздават оплождащите движения на половото сношение; подскачането е да накара житото да расте високо; клатенето и повалянето - да тегне и се люлее от изобилие зърното на житния клас; търкалянето по земята - да се зареди човек със силата й; дрънченето на звънците и хлопките - да стряскат и прогонват лошите сили.
   Кукеруването е част от игровия кръг–подготовка за семеен живот на момъка, през който той задължително е трябвало да премине за да може чрез играта да види, опознае и се подготви за живота след сватбата. Младеж, който не е коледувал, сурвакарствал и кукерувал не е можел да се ожени и е ставал “втора ръка” избор за жених, т.е. нареждал се е в редицата на нездравите и овдовелите, и нему се е полагала само “втора ръка” невеста: нездрава, овдовяла или изгонена от мъжа си жена.
    Главните действащи лица в кукерската дружина са Цар, Момък и Невеста или Баба и Дядо, и кукери. Те имат двуколка или каруца, в която возят Царя; рало, с което разорават земята обредно; крина, пълна със зърно, което царят засява; дървени мечове, боздуган и кросно, които се възприемат като подобия на мъжкия член; кукла. Макар и с различия, в миналото обичаят съдържал следните общи за цялата страна действия: Кукерите, само неженени мъже, предвождани от Цар в зряла възраст, който трябва да има семейство, челяд и имот, се събират на хорището на селото, откъдето, начело със свирачите, обикалят къщите с наричания за здраве и благополучие. Невестата се захваща да премете и подреди, но всъщност само разтуря нещата. Домакините ги даряват с храна, вино и/или пари, а булката целува ръка на стопанина за благодарност. След обиколката по къщите дружината, следвана от цялото село, се връща на мегдана, където разиграва старинния си обряд. Най-напред кукерите търчат в разни посоки като се стремят с движения и дрънчене на звънците си да изплашат злите сили. Момъкът/ Дядото използват суматохата и “оплождат” Невестата/Бабата, а кукерите дават на Царя три залъка хляб. След това двама кукера се впрягат в ралото, един орач ги подкарва с остен и разорава обредно три бразди в кръг. Царят върви след тях и сее зърно от крината, а групата кукери го следват, подскачайки и размахвайки саби. След заораването, Царят благославя за плодородие, a кукерът с кросното го убива, но другите кукери се събират над него и го възкресяват. Невестата/Бабата ражда дете и кукерската веселба продължава с народни хора. Докато се играе обичая, кукерите се закачат и шегуват с наблюдаващите ги. Накрая кукерите се събират на гощавка с храната и пиенето, дарени им от хората. Цари всеобща веселба.
   В наши дни Кукеров ден е весел празник, чието значение е да пресъздаде миналото и да събере хората за всеобща радост и веселба.


"Земята и хората"
Националният музей "Земята и хората" се намира в София. Той е един от големите музеи в света. Музеят открива врати на 1 януари 1986, а на 19 юни 1987 изложбените му зали за отворени за посетители. Музеят е в центъра на София и се намира в една сграда, която е паметник на културата. Тя е построена в края на 19-ти век. Всички средства за създаване и подреждане на музея са от дарения от частни лица, фирми и институции в Националния фонд "13 века България". Музеят предлага за разглеждане на посетителите си уникални експонати. Ще се уверите сами, ако го разгледате. Предлагам да го направите.

„Квадрат 500 "
Създаденият в София Национален музеен комплекс, който събира под един покрив колекцията на Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство, получи своето име. Според специалната комисия, той се нарича "Национална галерия" „Квадрат 500 ". Националния музеен комплекс наистина е събрал под един покрив колекцията на Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство. Проектът е иницииран от министъра на културата Вежди Рашидов още в първия му мандат като министър. За да изберете името на бъдещия най-голем център на изкуството, така наречения "български Лувър" е обявен национален конкурс. "Всички музеи имат своите кратки имена, като Прадо, Нейт, Лувъра, Дорси. И ние създадохме национален музей, който ще бъде най-големият в България държавен културен институт с национално значение. Той също се нуждае от толкова кратко име ", обясни министъра на културата Вежди Рашидов.
По време на конкурса в Министерството са се получили 190 писма, в които се предлагат над 230 имена на комплекса. Специалната комисия за избора на име обяви, че то е избрано. Новият център е наречен "Национална галерия" "Квадрат 500 ". Името, избрано от Комисията е лесно разпознаваемо, символично. В него се съчетават,заедно със съвременното звучене, традиция и приемственост. Проектът за създаване на националния музеен комплекс е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие. Териториално музеят се намира в софийския квартал "500" и се състои от зали за постоянни и гостуващи изложби, реставрационни ателиета, административни сгради и модерни помещения за съхранение на произведенията на изкуството. Общата площ на музейния комплекс е около 24 хиляди квадратни метра. Има и една открита площ, в която могат да се разполагат значими творби от културния фонд и да се провеждат мащабни културни събития.