
В Швейцария всяка къща, строена след Втората световна война е оборудвана с личен бункер.
В дома на семейство Цуркинден близо до Фрибург цари идилия.
Лилиан Цуркинден прави кафе и си играе с пудела Мерлин. В същото време синът ѝ
Франсоа любезно ни показва бункера им в подземието на модерната семейна къща.
Неговата бронираната врата тежи почти тон. Вратата се монтира по време на
строежа, но в началото е само стоманена рамка, в която по-късно се излива и
бетон.
Бронираната врата се затваря с два тежки лоста. Към вратата
има прикачени един огромен жълт гаечен ключ и едно устройство, с чиято помощ
вратата трябва да може да се отвори сантиметър по сантиметър - в случай че отломки
блокират изхода след атака.
Бункерът на семейство Цуркинден побира 13 души, които при
нужда могат да прекарат там до две седмици. Освен многоетажни лагерни легла,
швейцарският закон изисква във всеки бункер да има и тоалетна и вентилация.
Бункери като този на семейство Цуркинден има в почти всички
швейцарски къщи, строени след Втората световна война. Преди е било задължително
да се строят, без значение колко голям е имотът. Убежищата са предназначени да
пазят хората - от всякакви оръжия, включително от биологични. В страната има
над 9 милиона бункера - повече отколкото са жителите на Швейцария.
Специални фирми редовно проверяват дали бомбоубежищата все
още функционират. Хората, които нямат личен бункер, плащат специална такса за
място в бомбоубежище, а тази такса се използва за тяхната поддръжане в
изправност.
Швейцарците използват бункерите си като изби, в които
складират вино, мармалад или ски оборудване и това не е никакъв проблем.
Правилото гласи: бункерът трябва да може да бъде подготвен в рамките на 5 дни с
местата за спане и всичко друго, от което има нужда.
Строежът и поддръжането на бункерите според закона е доста
скъпо, затова и през последните десетилетия много швейцарци се чудеха има ли
смисъл за ги запазят. Мнозина си задаваха въпроса: какъв е смисълът да
преживеят евентуална ядрена катастрофа в бункер, щом светът, в който искат да
живеят, ще е изчезнал?
Но от месец февруари тази година обаче много швейцарци се
чувстват щастливи, че имат собствен бункер. Лилиан Цуркинден също е доволна, че
ако се случи най-лошото, ще може да потърси убежище в личния си бункер. Тя се
надява да не се налага да го ползва, но е достатъчно да знае, че има сигурно
място, на което може да се скрие.
Моля, споделете с приятели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар