Защо Германия няма морално право да ни натиска за Скопие

“Македонска” нация преди 1944 г. има точно толкова, колкото има и “гедерейска” нация преди 1989 г

ЗА НИКОГО вече не е тайна, че Германия ни натиска да отворим пътя на Северна Македония към Европейския съюз, без да е изпълнила нашите искания по отношение прочита на общото ни историческо минало. Натиска ни доста грубо и недодялано.

Поглеждайки към историята, точно Германия няма и един грам морално право да иска точно от нас да нямаме претенции спрямо бруталните лъжи и антибългарската истерия в Северна Македония. Извинявайте, ама защо нашите предци проливат кръв по полетата на Първата световна война? Не беше ли и за немската кауза? Защо атакуват с безпаметна смелост дивите сръбски планини, не беше ли, за да помогнат на “бойните братята” германци и австрийци? 

Защо се бият три години героично срещу 600-хилядна англо-френска армия на Балканите ? Не беше ли и заради Германската империя? Защо кайзер Вилхелм Втори идва през ден на “Македонския” фронт за да се диви на храбростта на българите? 

Защо им раздава с тонове железни кръстове? Защо същият този германски император обича да се облича за паради в българска военна униформа? Всъщност защо винаги избираме да воюваме за Германия? Ами защото Германия винаги  е признавала българския характер на Македония. Винаги и безусловно. Твърдо. Без миг колебание. 

Няма историческа школа, политически и военен елит и въобще цял един народ, който да е признавал повече и по-ярко от германския факта, че македонците са българи. Именно заради това на два пъти влизахме в огъня на световните войни на немска страна. 

Стоте хиляди българи, паднали край Дойран, Криволак, Битоля, Тутракан, Добрич, Букурещ, загиват не само за да сбъднат националната си мечта, но и заради германските интереси. Дедите ни се вдигат в смъртоносни атаки на нож срещу британци, французи и руси не само за българското, но и за германското знаме. 

Тогава там, в лепкавата кал на окопите, в полетата на лютите битки на Първата световна война се родило и прочутото българо-германско бойно братство, за което между 1920 и 1944 г. са изписани поне 15 вагона книги, и то не само от българи, а най-вече от германци. Хиляди германци воюват заедно с нас през 1916-1918 г. в Македония, за да бъде тя част от България. А за какво влязохме на страната на Германия и през Втората световна война? Пак заради позицията на Германия, че признава българския характер на Македония и на Тракия. 

Ние сме влезли в Тристранния пакт не заради тъпите мустачки на Хитлер или неговите престъпни расови идеи, а именно заради желанието на българската нация да е обединена в една държава. Вижте как жителите на Скопие посрещат българските войски през 1941 г. и тогава ми говорете за “македонска нация” и “македонски език”. 

Вижте ги в немските хроники. Посрещат ги като освободители от сръбското иго Посрещат ги не като братя, а като сънародници. И днес Германия, която винаги ни е подтиквала да браним българския характер на Македония , си “измива ръцете” в леген с не особено ясни “европейски ценности” и ни кара да правим компромиси. 

С какво в немските очи Гърция имаше повече правото да защитава историята си, отколкото ние своята? Май излиза, че за да те подкрепи Германия днес, трябва в миналото да си воювал с нея поне два пъти. 

Извинявайте, но това е историческа перверзия. Всъщност има ли по -изконно право от правото на един народ да иска да живее заедно? Нима ние, българите сме, оспорвали някога правото на Германия на обединение? Нима голяма част от българската интелигенция и народ не симпатизираше на германския стремеж за единство дори и по времето на тоталитаризма? Нима в нашите училища не се учеше “немски” език? В колко други страни по света можеше да се учи немски език в официалното държавно училище? 

Нима дори Народна република България на Тодор Живков не си другаруваше най-много с Германската федерална република на Вили Бранд и Дитрих Геншер? Нима ние не се радвахме, когато падна стената и Германия се обедини? Някой от нас каза ли тогава, че има “гедерейска нация”, “гедерейски език” или някаква „източногерманска” идентичност? 

Всъщност как германците от бившата ГДР влязоха в ЕС? По най-естествения път - просто се обединиха с родината майка. Ако Македония толкова искаше ЕС, можеше да го направи по най-естествения път, като се обедини с родина-майка България. Точно както направиха германците.

И сега когато единствената ни претенция към северномакедонците вече е просто да признаят българските си корени и история до 1944 г., Германия да ни “натиска” за компромиси, е израз на тотална историческа неблагодарност. Защо ако съветският комунизъм издигна стена от бетон между източните и западните германци, то югославските комунисти издигнаха стена от трупове между нас и българите в Македония. Стена, чийто хоросан е от кръвта и костите на десетките хиляди разстреляни и буквално изклани българи от червените банди на Тито. Ако перифразираме един известен лозунг, бихме възкликнали: Германийо, опомни се! “

Македонска” нация преди 1944 г. съществува точно толкова колкото съществува и “гедерейска” нация или “източногермански език” преди 1989 г. Германският натиск над България е предателство не само спрямо българската, но и спрямо германската история. 

Ако германците се срамуват отчасти от своята история, ние не се срамуваме от своята. Нека не избиват историческите си комплекси и вини за наша сметка.

P.S. Моля, споделете с приятели. 


Follow Библиотека Пъстри халища


Моля, гласувайте за блога.