Изберете цвят на фона и размер на шрифта за четене в блога

СВЕТИ ИЛИЯ. ПРИТЧА


Някога мама ми разказваше такава приказка за Свети Илия.
Светецът се разхождал по земята, приел вид на обикновен старец. Видял как пред една къща майка и баща плачат над дете в люлка. Попитал ги защо плачат над живо и здраво детенце. Те му отговорили, че зли орисници орисали синчето им да се удави в деня на сватбата си. Пазете го от водата, казал светецът, а ако все пак нещо му се случи, викнете "Дядо Илия, дядо Илия!" и ще дойда да помогна.

Свети Илия

Минали години, момъкът пораснал. Като се заженил, трябвало да премине на кон река, за да вземе невестата. На връщане изпод копитата на коня пръснали пръски, попаднали му в гърлото, той се задавил и умрял. Тогава уплашените родители започнали да викат дядо Илия на помощ.
Дошъл при тях Свети Илия и казал: Мога да му върна живота, но не мога да му дам дни. Някой трябва да му отстъпи от своите дни.
Майката и бащата се заколебали: Ние сме стари хора, колко ли дни ни остават, та да ги делим с него?






Тогава невестата разделила с ръка косата си на път и казала: Колкото дни има за мен, толкова да има и за него.
Нашенска версия на Алкестида. Честит Зевс Гръмовержец!

Автор: Доротея Табакова

1 коментар:

Open Comments →