Изберете цвят на фона и размер на шрифта за четене в блога

РАЙНА КАБАИВАНСКА

Райна Кабаиванска е родена в Бургас на 15 декември 1934 година. Баща ѝ е ветеринарен лекар и писател, университетски преподавател и инициатор на значими за своето време проекти – негова е идеята за създаване на организацията на българския туризъм. Майка й е учителка по физика. Когато Райна е на седем години семейството й се премества в София.


Кабаиванска

От дете под натиска на майка си започва да свири на пиано, пее като си акомпанира на малък акордеон. Райна Кабаиванска завършва музикалната академия в София и специализира в Италия при Дзита Фумагали. Дебютира през 1959 в "Мантията” от Пучини в оперния театър на Верчели, Италия.


Кабаиванска


Две години по-късно за първи път я аплодират в един от най-реномираните театри в света – Миланската скала в операта "Беатриче ди тенда” от Белини. Триумфът й я отвежда още на следващата година в "Метрополитен опера” в Ню Йорк. Светкавично й предлагат договор за 15 сезона - време, в което българката е на върха, участвайки във "Фалстаф”, "Дон Карлос”, "Манон Леско”, "Мадам Бътерфлай”, "Тоска” и "Турандот”. Още един реномиран театър – Лондонската Ковънт Гардън я привлича сред звездните си гастрольори. На тази сцена Райна Кабаиванска дебютира през 1962 в ролята на Дездемона от "Отело” на Верди, Тоска и Мадам Бътерфлай в едноименните опери на Пучини и Лиу в "Турандот”.






В началото на шейсетте години на миналия век световните оперни театри са в надпревара кой да ангажира трайно и за повече участия голямата певица от България. Виена, Париж, Буенос Айрес, Берлин, Мюнхен, Москва, Залцбург, Венеция, Чикаго, Сан Франциско – това са само част от местата, където именитото сопрано твори история. За невероятното си майсторство Райна Кабаиванска получава най-престижните отличия, с които може да бъде удостоен един оперен артист в Италия. Наградите "Белини”, "Пучини”, "Златен Верди”, "Монте Верди”, Академия Медичи са признание за великото й изкуство. Райна Кабаиванска е изпълнила 100 роли за 45-те години от стъпването си на оперна сцена, покорявайки публиката с богатството на гласа си и актьорския си талант.


 Кабаиванска

За нейните героини Тоска и Мадам Бътерфлай се разказват легенди, припомня БНР. Тези две роли българката е изпяла по повече от 400 пъти в целия свят. В последното десетилетие Райна Кабаиванска изпя за последен път по-голяма част от ролите си. "Бътерфлай, казвам ти сбогом и За теб, Мария, са последните аплаузи..." - c тези думи най-голямата интерпретаторка на Мадам Бътерфлай в наше време, се раздели със своята героиня, с която повече от 33 години живя на сцената. Раздели се на Арена ди Верона, където през 1978 дебютира с драмата на Бътерфлай в големия експеримент на Арената да поставя и по-камерни опери. Големият италиански режисьор Мауро Болонини беше казал - "Бътерфлай на Райна няма възраст". За триумфа на Арената критиката пише: "Ръцете на Райна Кабаиванска до днес ни очароват, дори и на разстоянието на Арената..."





Триумфът на своето "сбогом" Райна Кабаиванска посвети на божествената Мария Калас - "Голямата самотна жена, която идва от древна Елада", както си спомня за нея Кабаиванска. Божествената Калас и една от последните "диви" - Кабаиванска, българката, която дълги години създава незабравими образи от света на операта. Две жени, две артистични съдби, родени на Балканите, покорили висините на изкуството и останали там завинаги. Райна Кабаиванска не остава само с любимите си героини, а в последните години разкри света на Яначек в "Делото Макропулос" и "Въртенето на винта" от Бритън. "Предпочитам нещо ново", казва тя - "продължавам с концерти в Париж, Мюнхен и майсторски класове за младите в Милано и София". В България е създала фондация за подкрепа на млади таланти. "Музиката спасява в най-тежките моменти от живота на един човек. Тя е дар небесен и лекарство за душата", казва Кабаиванска.

"Аз съм безпощадно критична към себе си. Сцената не е реалното - защото завесите падат и оставаш сам. Зад тях са хотелите, хората, семейството. Истинският живот е, след като представлението свърши. Блясъкът на сцената се заплаща с много талант и много труд. Хората в целия свят вече са еднакви. Живеем затворени в своите къщи, а светът се глобализира. Затова искам майсторският ми клас в Нов български университет да става все по-интернационален, да среща различни хора и после българите от него да могат да пеят и навън - в големите опери. И да се връщат отново тук, в България. Хората с талант не са от най-богатите и затова трябва да им се помага. В нашия майсторски клас се отпускат стипендии от моя фонд в Нов Български Университет. В 2004-та година дадох четири нови стипендии на изпълнители, които да могат да се обучават при мен в Италия. Стипендиите покриват дневните и пътните разходи, а обучението с мен е безплатно. Правя това, защото много ми се иска повече хора да мислят за културата, защото човекът е преди всичко чувства и душа, а операта винаги ще се прави от живи хора.


TOSCA




1 коментар:

  1. Анонимен13:15 ч.

    Една българка, прославила страната ни по целия свят! Признание!

    ОтговорИзтриване

Open Comments →