Изберете цвят на фона и размер на шрифта за четене в блога

ИГНАЖДЕН

Игнажден, ден на Свети Игнатий Богоносец. На 20 декември православната църква почита антиохийският епископ Свети Игнатий Богоносец, осъден на смърт, хвърлен на лъвовете заради християнската си вяра. Игнатий бил ученик на Свети Йоан Богослов. По-късно става епископ. Паството му го нарича Богоносец, защото самият той често казвал, че "носи Бога в себе си, в душата си".

Свети Игнатий


Заради силната си вяра и богоугоден живот по християнските закони е осъден на смърт от римския император Траян. Загива мъченически, разкъсан от лъвове. Според народното поверие този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. Другите названия на празника са Игнат и Млада година. От днес започват коледните и новогодишните празници. От незапомнени времена за българите това време на годината е свързано с важни практики, извършвани с вярата, че така ще бъдат привлечени добрите сили. Така нареченият обичай "полазване" е характерен за всички области на страната ни. Оттук идва и още едно наименование на празника – Полаз или Полазовден. Много е важно какъв човек ще влезе пръв в къщата - добър или лош, защото според народните вярвания от това зависи каква ще е цялата година. Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича "полазник", домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Ако първият човек, който влезе в дома е с добро здраве, има задружно семейство и е имотен и грижлив стопанин, това е благословия. Всички негови качества и придобивки се превръщат в благословия за домакините.






Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета (подкови), поръсени със сусам.
От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с празника. В Източна България например сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове. На Игнажден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Свързано е с другите обичаи за запазване на благополучието и берекета. Някога било забранено да се изнася от къщи каквото и да било – предмет, храна, сечиво. А всеки, който излизал, на връщане трябвало да бъде с "пълни ръце". Обикновено хората внасяли по малко слама и я трупали зад вратата – вярвали, че така кокошките ще носят цяла година и ще се множат.






В югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари). „Замъчи се Божа майка, от Игнажден до Коледа” – неизброими са народните песни, които започват така. Според народната вяра, родилните мъки на Богородица започват от Игнажден. Затова жените не работели на този ден – ястията приготвяли в навечерието на празника.



0 коментара:

Публикуване на коментар

Open Comments →