Изберете удобния за четене фон на блога и размер на шрифта

ХАН КАРДАМ

Смята се, че хан Кардам е приемник на хан Телериг, въпреки че името му се среща в историческите извори за първи път едва през 791. През месец април византийският император Константин VI (780-797) потеглил на поход срещу българите. Акцията му целяла да ги накаже заради проникването им по поречието на Струма и изтребването на византийски войски.

 Кардам


Хан Кардам взел своевременно мерки и посрещнал ромеите на тяхна територия при градчето Пропат край Одрин. Привечер двете войски влезли в сражение и ромеите отстъпили. Вечерта те напуснали лагера си и побягнали в Константинопол. Сражението нямало решителен характер, въпреки че бойното поле останало в ръцете на хан Кардам.
През юли 792 Константин VI излязъл от столицата и пристигнал с войските си край българо-византийската граница, където се заел с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Българският хан Кардам се появил с войските си на 20 юли, като заел съседните височини. Времето минавало в разузнаване и приготовления. „Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна", императорът излязъл от лагера и дал решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстроил редиците си („нападнал безредно") и претърпял тежко поражение. Загинали много от военачалниците му, в това число и „лъжепророкът" (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех. Хан Кардам празнувал голяма победа той пленил целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VI едва успял да се спаси и „пристигнал като беглец в столицата". Последвали преговори, които завършили с подписването на мирен договор. Императорът се задължил да плаща ежегоден данък.
През 796 Кардам изпратил послание на Константин VI, в което заявявал: „Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия". На това предизвикателство императорът отговорил с присъщата му самонадеяност, като изпратил на българския владетел конски тор вместо злато и го придружил с думите: „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото бог отсъди."
В декларацията на императора имало повече поза, отколкото желание за решителен бой той не само не стигнал до Маркели, но бил принуден да се спре северно от Одрин, тъй като хан Кардам вече бил с войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовавал българския владетел на решителен бой, но той не се осмелил да излезе от укреплението си така поне твърди византийският хронист Теофан. Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VI не намерил сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което манифестирал с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир както свидетелствуват последвалите събития те завършили с подновяването на договора от 792. Повече сведения за живота и личността на хан Кардам няма. Не са известни и обстоятелствата около неговата смърт, но дори и да е била насилствена, тя не бива да се поставя във връзка с Византия и нейните интриги.
Управлението на българския хан Кардам е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата й немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения през 90-те години на VIII век България минала в настъпление на юг от Балкана. Тази активна външна политика осигурила не само толкова мечтания мир, но и просперитета на България през следващото столетие.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Open Comments →