Изберете цвят на фона и размер на шрифта за четене в блога

МАРА БЕЛЧЕВА

Мара Белчева
Мара Белчева (1868-1937). Родена е в Севлиево. Завършва средно образование в Търново. Следва във висш девически институт във Виена. Учителства в Русе и София. След убийството на съпруга й министър Христо Белчев (1891) следва филология във Виена. От 1903 е близка с Пенчо Славейков, чийто жизнен път споделя до смъртта му. По време на Междусъюзническата война (1913) е милосърдна сестра и учителка в София. Белчева е поетеса и преводачка с широки културни интереси. Превежда произведения от Фридрих Ницше – "Тъй рече Заратустра" (1915 ), Г. Хауптман – "Потъналата камбана" и други. Публикува стихове от 1907. Неголямото й по обем творчество е неповторимо индивидуално в историята на българската "женска" поезия. Духовно обогатена от общуването си с Учителя Петър Дънов, създава стихове, в които прозира размисъл върху вечните човешки въпроси.

Пенчо Славейков и Мара Белчева 

Тя е музата на българската поезия, той е един от великите ни интелектуалци на всички времена. Мара Белчева и Пенчо Славейков са онази двойка, в която любовта и духът са свързани по удивителен начин, за да бележат целия български ХХ век. Една майска вечер на 1903 година Славейков прекрачва прага на вдовицата на държавника Христо Белчев, за да останат заедно завинаги. Въпреки че поетът е недъгав и странен, а тя е една от най-красивите и ухажвани жени в България, любовта им е далеч по-дълбока от условностите на физиката. Интелектуални двигатели на цялата нация, последните си дни заедно Мара Белчева и Пенчо Славейков прекарват край езерото Комо, където поетът опитва да се възстанови от многобройните болести и униженията, нанесени му в родината.
На 12 май 1912 година Славейков издъхва в ръцете й. Тя ходи на гроба му до края на живота си през 1937-а, заявявайки, че всеки техен ден заедно се равнява на година любов…

0 коментара:

Публикуване на коментар

Open Comments →