В живописната долина на река Бели Лом, разсичаща на две града е кипял бурен живот още през времето на древните траки. За това свидетелстват трите праисторически селищни могили, тридесетте надгробни могили и историческите находки в местността "Хисарлъка" източно от Разград. Векове по-късно върху руините на тракийското селище римляните изграждат стратегическия град крепост Абритус, свързал името си с кръвопролитната им битка с готите през 251 г., в която загива самият император Дерий Траян.

От времето на тази древна цивилизация днес са 835-те (4 кг) златни монети от V век. Това е най голямото златно монетно съкровище в България. Притежание на местния исторически музей са също Златният Пегас, колективната находка от тракийски бронзови релефи и др. Предисторически селища и тракийски надгробни могили в околностите на Разград свидетелстват, че той е стратегически, административен и икономически център от древността до днес. В близост до града се намират останките на основания още през I-ви век пр. н. е. античен град Абритус, играл важна роля в някогашната Римска империя. Разград запазва ролята си на важно военно, а по-късно търговско и културно средище и в рамките на Османската империя.
Часовниковата кула - Построена през 1864 г. на мястото на стара кула от ХVІІІ век.

Отличава се от другите часовникови кули в страната с дъгообразните си корнизи и куполен покрив, които я приближават до черковната архитектура.
Централната градинка около часовниковата кула е приятно място за отдих, красива и вечер.

Скулптурата на Майстор Манол се издига в центъра на града. Според легендата, майстор Манол е бил затворен от турците във висока кула, но със сръчните си ръце е успял да изкове криле и да избяга.

Затова наричат майстор Манол Българският Икар.
Друг интересен обект на площад „Възраждане" е войнишкият паметник

на загиналите войници от Разград във войните за национално обединение 1912 – 1918. и Отечествената война 1944 – 1945.  С невероятно красива бронзова скулптура на Свети Георги.

Църквата „Свети Николай Чудотрорец” - Построена е през 1860 г. и преустроена през 1903 г. Тя е една от най-внушителните представители на църковната архитектура от средата на ХІХ век. Намира се в квартал "Вароша".

Момина чешма - един от символите на града.

Това е оригинална и изящно изработена чугунена скулптура на девойка в класически стил и е единствената подобна женска фигура в България.

В края на всеки месец януари, мрачните герои от славянски легенди идват на парад и се разхождат по улиците на българския град Перник.
Сурва или Сурваки е една от най-интересните части на традиционното наследство на България, която датира от езически времена.

Този празник, който може да се оприличи на руските коледни песни, включва театрални представления на маскирани "сурвакари" в гротескно облекло от овчи кожи, страшни маски с рога и зъби, и огромни камбани от ковано желязо.

Сурвакарите от този Балкански "маскарад" са със задължителните прясно отрязани пръчки в ръцете, обикалят къщите и гонят злото, с помощта на специални ритуали. Най-голямото честване на Сурва в България се провежда ежегодно в Перник - вторият по големина град в северозападната част на страната, след София.

Сурва, като фолклорен фестивал се провежда в Перник в продължение на повече от 50 последователни години. Тя събира най-добрите "сурвакари" от различни региони на България. Към тях се присъединяват фолклорни групи от всички краища на света - от съседна Сърбия, от Азия и Северна и Южна Америка.

В кулминацията на фестивала - маскарадното шествие през главните улици на Перник, участват повече от 6000 маскирани сурвакари, музиканти и танцьори.

Случвало ли ви се е да отидете някъде и да не можете да се насладите на гледките, с които сте обградени? Вековни дървета да се издигат пред вас и да спускат клони надолу, за да ви обгърнат? Някъде в далечината да се чува тракането на самотен кълвач по кората на дървото и звуците да се разпръскват в пространството?

Дефилето на лъкатушещите плитки планински реки, обраслите с гора стръмни склонове и обрамченото от отвесните скали небе, да са спокоен и магнетичен свят, където да доминира белотата на варовика и да се прелива в нюансите на зеленината и синевата?
България има много интересни места и те не се виждат от пръв поглед. Много може да се разкаже за дряновския край, но разказаното никога не може да има стойността на видяното и преживяното.
Дряновският край има богато културно-историческо наследство и прекрасна природа. В Дряново можете да се насладите н а великолепните творби на великия майстор Колю Фичето - църквата "Свети Никола",

паметник на културата, строена в средата на XIX-ти век, мостът над река Дряновска,

Икономовата къща, в която е изложена постоянна експозиция от над 150 икони от дряновския край. Дряновският манастир "Св. Архангел Михаил", който крие толкова много история в себе си, станал арена на сраженията с турския аскер и четата на Бачо Киро и Поп Харитон по време на Априлското въстание.

В манастира е открит и един от първите преписи на Паисиевата "История славянобългарская". Пещерата Бачо Киро, в която са открити едни от най-старите следи от живот на Балканския полуостров. Осветена и достъпна за туристи тя разкрива безкрайните си галерии и коридори в съчетание с внушителни скални образувания. Музейните експозиции са съхранили в себе си бита, историята и изкуството на възрожденските майстори от дряновския край.

Жак Ив Кусто, при проучване на водните пространства в Гибралтарския проток, открил невероятен, не обяснен все още от науката факт-съществуването на два не смесващи се един с друг водни слоеве. Те изглеждали разделени като от лента и имали помежду си ясна граница. Всеки от тях имал своя собствена температура, солеви състав, флора и фауна. Тава са водите на Средиземно море и Атлантическия океан, допиращи се една с друга в Гибралтарския проток. Всичко изглеждало, като че ли тук се срещат двата края на света.

При откриването на този очевиден и невероятен факт учените били изключително изненадани. Но още по-голяма изненада изпитали учените, когато научили, че за това е писано още преди 1400 години.
И все пак учените са дали обяснение на това чудо на света. Водите на двете морета не могат да се слеят, поради наличието на физическа сила, наречена повърхностно напрежение. Големината на повърхностното напрежение обуславя различна степен на плътност на морска вода. И този фактор е като завеса, която не позволява на водите да се смесват една с друга.