Библиотека Пъстри халища

Изберете удобния за четене фон на блога и размер на шрифта

На 10 ноември 1989 година, само часове след като е отворена Берлинската стена на 9 ноември, е свикан пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП). Официалното съобщение за двете решения на пленума е, че се "удовлетворява молбата на другаря Тодор Живков да бъде освободен като генерален секретар и член на Политбюро на ЦК на БКП" и му се изказва "дълбока благодарност за дългогодишната всеотдайна дейност в служба на партията и народа".

10 ноември


Предлага се на Народното събрание да удовлетвори неговата молба за освобождаването му като председател на Държавния съвет на Народна република България. Другото решение е, че "се избира за генерален секретар на ЦК на БКП другарят Петър Младенов". Негласната новина за свалянето му обикаля цялата страна за минути. Първо се разпространява в Софийския Университет, към 17.00 часа пред всички будки за вестници се появяват невиждани, огромни опашки от хора, които чакат, за да си купят вечерното издание и за да прочетат черно на бяло новината. На 17 ноември 1989 на сесия на 9-тото Народно събрание Тодор Живков е освободен от длъжността председател на Държавния съвет. На този пост е избран Петър Младенов. В Народното събрание е създадена комисия за подготовка на проект за промяна на конституцията. Отменен е чл. 273 от Наказателния кодекс, приет през 1968 г., по който са осъждани хора, изпращали протестни писма, разпространявали лозунги, листовки, дисидентска и забранена литература, писали протестни надписи. Призната е свободата на мненията и са амнистирани осъдените по този член. Извършени са промени в състава на Държавния и на Министерския съвет. На площада пред Народното събрание се провежда митинг в подкрепа на промените. На 18 ноември т.нар. неформални организации, начело с КТ "Подкрепа" и "Екогласност", организират първия свободен митинг пред храм-паметник "Св. Александър Невски" в София. Главните оратори на него са Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин, Анжел Вагенщайн, Румен Воденичаров, Александър Каракачанов, Стефан Продев и др. На 7 декември 1989 г. е създаден СДС – Съюз на Демократичните Сили - коалиция от новоучредени политически партии и организации. На 14 декември 1989 г. митинг пред Народното събрание настоява за незабавното премахване на чл. 1 от конституцията, гарантиращ ръководната роля на БКП. На 29 декември 1989 г. Политбюро на ЦК на БКП обявява правото на българските мюсюлмани да възстановят традиционните си имена, отнети им насилствено по време на т.нар. възродителен процес. На 3 и 4 януари 1990 г. в София се водят предварителни консултации между представители на опозицията и ръководството на БКП за свикването на "кръгла маса", която да очертае рамките на мирния преход. "Кръглата маса" заседава от 16 януари до 15 май 1990. Приема споразумения за политическата система, за изменения и допълнения на Конституцията, законопроекти за политическите партии и изборите за Велико народно събрание (ВНС). Решено е да се закрие институцията Държавен съвет, президентът (председателят) на Републиката да се избира от Народното събрание, определят се дните за парламентарните избори - 10 и 17 юни 1990. Докато продължават разговорите около "кръглата маса", на 15 януари 1990 г. Народното събрание гласува за отмяна на член 1, ал.2 и 3 от Конституцията на НРБ, в които са формулирани принципите за ръководната роля на БКП. На 18 януари е издадена заповед за арестуване на Тодор Живков и други дейци на старата власт, обвинени в подбудителство към национална вражда. На извънреден конгрес – от 30 януари до 2 февруари 1990 година БКП избира за председател на Висшия съвет на партията Александър Лилов и приема Манифест за демократичен социализъм в България, както и нов устав на партията. На 1 февруари 1990. Георги Атанасов подава оставка като министър-председател. Съставено е правителство с министър-председател Андрей Луканов. На 9 февруари 1990 г. излиза пробният брой на органа на СДС – вестник "Демокрация". Първата политическа партия, регистрирана по Закона за лицата и семействата, на 15 февруари 1990 е Зелената партия, учредена на 28 декември 1989. На 3 април 1990  Народното събрание избира Петър Младенов за президент (председател) на България. Същия ден БКП се преименува на Българска социалистическа партия (БСП), а органът на БКП в."Работническо дело" се преименува на в."Дума". На 10 април 1990 влиза в сила Законът за политическите партии, дал възможност през последващите 20 години в страната да се регистрират над 400 партии. На 26 април 1990 излиза първият частен седмичник - в."168 часа", а на 28 април е учредена Първа частна банка. Изборите за седмо Велико Народно събрание (ВНС) на 10 и 17 юни 1990 са спечелени от БСП. СДС оспорва резултатите и започва протестни действия, довели до свалянето на президента Петър Младенов. Той подава оставка на 6 юли 1990 под натиска на обществените протести и заради излъчената в предизборен клип на СДС негова фраза, изречена пред сградата на Народното събрание на 14 декември 1989 година, по време на митинга за отмяна на член 1 то Конституцията: "По-добре е танковете да дойдат". На 1 август 1990 г. ВНС избира д-р Желю Желев за президент на НРБ. Новоизбраният президент д-р Желю Желев отменя наредбата за временното ограничаване на жителството в София и другите големи градове. На 26 август 1990 при неизяснени обстоятелства е подпален Партийният дом в София. Преди това - на 22 август, ВНС приема оставката на правителството на Андрей Луканов, а на 30 август отново го избира за министър-председател и му възлага да състави кабинет. Правителството на Андрей Луканов под натиска на общата национална стачка, обявена от КТ "Подкрепа", подава оставка, която ВНС приема на 30 ноември 1990. Съставено е правителство с министър-председател Димитър Попов - първият коалиционен кабинет в най-новата история на България. Държавата престава да определя административно цените, те растат главоломно и се стига до станалия емблематичен апел на премиера: "За Бога, братя, не купувайте". Инфлацията достига близо 500 процента. На 22 декември 1990 ВНС приема решение, с което изразява волята на България за членство в Европейските общности и предлага на правителството да предприеме необходимите стъпки в тази насока. Трябва да изминат повече от 15 години за осъществяването на този стремеж за приобщаване на страната към европейското семейство. На 1 януари 2007 България става пълноправен член на Европейския съюз. През февруари 1991 започва процесът срещу Тодор Живков и Милко Балев. Живков е обвинен, че за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г. като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на МС и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв. Обвинението срещу Милко Балев е, че за периода 1978-1986 чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв. На 4 септември 1992 Тодор Живков е осъден на 7 години лишаване от свобада, а Милко Балев на 2 години. На 9 февруари 1996 двамата са оправдани. На първите преки президентски избори в България на 12 и 19 януари 1992 д-р Желю Желев е избран за президент с петгодишен мандат. Новата Конституция на Република България е приета от ВНС на 12 юли 1991. Преди това на 14 май 1991 година 39 депутати от СДС напускат пленарната зала и обявяват гладна стачка в знак на несъгласие с проекта за Конституция. В декларация те настояват ВНС да се саморазпусне и да бъдат насрочени нови парламентарни избори. На 23 юли 1991 протестиращите се връщат в парламента. Според новия основен закон на държавата България е република с парламентарно управление. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания. Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото - политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Тодор Живков - Изявление - Ноември 1989




За периода от 10 ноември 1989 до сега в България са конституирани едно Велико и осем Народни събрания (от 36-ото до 43-то). Страната е управлявана от 12 министър-председатели - Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и настоящият премиер Бойко Борисов, без да споменаваме тези в служебните правителства.




По информация на БТА




Един филм на Радостина Константинова за истинското лице на Тодор Живков. Този филм привлече близо 1,4 милиона зрители. Какъв дипломат е бил Тодор Живков и мислил ли е за народа си?

Живков

Този филм разказва много подробно за потайните опити в дипломацията на българския комунистическия диктатор. Тази история е филм за едно приятелство, приятелството между двама от европейските консерватори. Разказва за всички опити да намерят път един към друг по време на Студената война, когато са на два противоположни политически полюса. Първият консерватор е крайно ляв комунистически диктатор, а вторият е водач на най-консервативната част от десницата в Западна Германия. Историята е опит за разказ, в който участват техните най- близки сътрудници. Първият е Ротенпилер, сътрудник на премиера. Той е присъствал на тайните му разговори във резиденцията Воден. Интервюирана е и неговата внучка – Евгения, също и най- близките му сътрудници по това време – неговия съветник по политическите въпроси Костадин Чакъров и дългогодишния му преводач от немски език Тошко Тошков.


Последният Лов


Задушница, денят за почитане паметта и душите на умрелите. В църковния календар на България има три важни Задушници - Голяма, Черешова и Архангелска. Те са винаги в събота и и датите им се менят. Първата за годината е Голяма Задушница, осем седмици преди Великден. Черешовата задушница е преди Петдесетница и също е обвързана с Великденските празници. Архангелската задушница е преди Архангеловден. Голяма Задушница е в съботата преди Месни Заговезни. Всяка година се пада на различна дата, но винаги е в събота, осем седмици преди Великден. Черешова задушница е в събота преди Петдесетница, а Архангелската задушница е в събота преди Архангеловден, който е на осми ноември.

Задушница

На Задушница се почита паметта на покойниците. Ритуалите, които се правят през тези дни са наследени от траки, славяни и прабългари, макар и малко видоизменени. Самото име Задушница говори за характера на този ден почитане душите на умрелите. Сутринта на Голяма Задушница всички храмове извършват заупокойна молитва. Хората носят в църквата приготвена обредна храна и вино, които се осветяват от свещеник. Обредната храна се състои предимно от варено жито и хляб. След службата вярващите се отправят към гробищата, където почиват покойните им близки. Една част от обредната храна те оставят на гроба, а другата част се раздава на близки, познати или чужди хора за Бог да прости. Освен храна на гробищата се носи и червено вино, с което се полива гроба. Според народното вярване на този ден душите на умрелите се връщат. Те стоят до собствения си гроб. Поради това техните живи роднини им носят храна и вино.



Ритуалното подаване и поливане служи за засищане на душите на починалите. След това се пали свещ на гроба. Според вярванията свещта осветява пътя на душите в тъмното. Така те няма да се лутат.
През 1912-та, след полета на българския военен самолет „Албатрос” над турските позиции и Одрин, поручик Радул Милков се завръща като първия летец в света, извършил боен полет и хвърлил бомби над противника. Неговото аеропланно отделение край Свиленград, на което е командир, включва храбри и готови за саможертва български орли офицери, редници, доброволци, авиомеханици.





Славата на българската авиационна мощ, която започва от Одринската епопея, е свързана неразривно с името на летеца подполковник Радул Милков.

Радул Милков

Той е командир с вродено хладнокръвие и безстрашие, със завладяващо умение да командва и вдъхновява подчинените си с личен пример. Радул Милков завършва 26-и випуск на Военното на Н. В. училище през септември 1906, а през 1912, след конкурс, постига заветната си мечта заминава на обучение за летателна правоспособност. С отличен успех полага пилотски изпит, получава знака за правоспособност (бревета) на Германския императорски авиоклуб. С обявяването на Балканската война е назначен за командир на 1-во аеропланно отделение на летището край Свиленград. Одринската епопея започва с пристигането на поручик Радул Милков от Берлин, за да поеме частта си на готовото вече летище. Рано сутринта, на 15 октомври, с влак пристигат първите пратки български самолети. Всички заедно разтоварват сандъците с крилете на славата за българските орли и сглобяват с техническа вещина и по усет първия български „Албатрос”.

„Албатрос”


Командирът лично полита в небесата, за да изпробва мотора. . . На слизане от самолета той взема непоколебимо решение с техническите възможности на редник Стоян Терзийски и с неговия фотоапарат е възможно изпълнението на неподозирана бойна задача. „Албатрос” отново полита, но този път на борда са двама командир и редник, с цел аерофоторазузнаване над турските позиции и укрепления. Височината на полета е пределно ниска и обходът е съвсем кратък за да се пести време и рискът да е по-малък.



Вечерта няколко мокри снимки вече са готови, но все пак ветровитото и облачно време, сумракът на залеза, си казват думата. На другата сутрин командирът и редникът посрещат първите лъчи на слънцето отново над турските позиции. На 16 октомври 1912 сутринта са готови нови мокри снимки този път превъзходни като качество. Пак на 16 октомври 1912, към 9 часа сутринта, на летището пристига генерал-майор Симеон Янков, поздравява поручик Милков и му възлага задачата за разузнаване на противника.

Продан Таракчиев

Поручик Таракчиев, балонист, изявява желание също да лети. Двамата се качват на самолета, вземат и бомби. За поручик Радул Милков разузнаването вече е сторено, по-важната цел е да се бомбардира противника. Два часа по-късно, след победния полет на „Султан Селим”, джамията с четирите минарета, от която легендарният майстор Манол потърси свободата, из лазурната шир, със собствените си криле и хвърлените бомби над гара Караагач, на летището са посрещнати с неописуема радост първият боен летец в света поручик Радул Милков и наблюдателят Продан Таракчиев. Между посрещачите е и първият аерофотограф за разузнаване в световната бойна история редник Стоян Терзийски.

Автор: Вяра Дянкова, "Нова зора", zora-news.com