Владимир Висоцки беше самотен. Повече от самотен, отколкото мнозина са си представяли. Имаше един приятел, от студентските години до последния ден. За това истинско приятелство не са имали представа многото "приятели", броят на които сега, след смъртта на поета, невероятно се е увеличил.
От къде се е взел този негов дрезгав глас? А това гърло, което е в състояние да пее съгласни? Откъде е дошло усещането за трагедията в която и да е, дори и в една нищо и никаква песен? Тя идва от силата. От московчаните , които първи се поклониха пред силата, а след това - всички останали. Той е роден от силата, неговите страсти са недвусмислени, а викът му е безкраен. Той беше отвратителен естет, даващ за истината милите, сладки картинки от живота. Той шокираше с тяхната форма и съдържание. И най-вече, той е мразен от естетите за това, че се е опитвал да казва истината, самата истина, около която те преминавали в такси или със забързани крачки,заобиколяйки я по тротоарите. Това не беше общата картина на живота, но тази част от него беше достоверна. Това беше истината за него, Владимир Висоцки, и тя изригваше в неговите песни, защото това беше истината, която беше много тъжна.
Владимир Висоцки ужасно бързаше. Като че ли предчувстваше краткия си живот. Той пишеше непрекъснато, като успя да напише почти хиляда песни. Владимир Висоцки създаде напълно уникален жанр на личността, име, глас, китара и поезия. До 25-ти юли 1980, Москва.

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се от древността до наши дни. На първи март всеки подарява на близките си специален амулет наречен мартеница, който ще го дарява със здраве и сила през следващата година. Названието "Март" идва от латинското "Мартиус" т.е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали "брезен" - "брезите лист и мъзга пущат".

В тъмни зори, преди да настъпи месецът, стават само девойките. Те трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето топло и хубаво. В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойствен образ - ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време - пак женското, но стихийното начало.
Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. Тя се сваля чак когато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодородно дърво. Слага се под камък и след девет дни се гадае по нея.
Мартеницата е един древен символ от един древен сценарий за възраждане на природата на прага на пролетта. Значението на мартеницата се е променяло с годините. В миналото била изработвана от майките, които добавяли към двуцветната връвчица, изплетена от вълна, по една монета от сребро или злато и я връзвали на ръчичката на детето на 1 март сутринта, преди изгрева. Вярвало се е, че по този начин, децата са защитени от зло и болести и ще бъдат здрави както среброто и с червени бузки като червения цвят на шнура.

HAPPY BABA MARTA!

В живописната долина на река Бели Лом, разсичаща на две града е кипял бурен живот още през времето на древните траки. За това свидетелстват трите праисторически селищни могили, тридесетте надгробни могили и историческите находки в местността "Хисарлъка" източно от Разград. Векове по-късно върху руините на тракийското селище римляните изграждат стратегическия град крепост Абритус, свързал името си с кръвопролитната им битка с готите през 251 г., в която загива самият император Дерий Траян.

От времето на тази древна цивилизация днес са 835-те (4 кг) златни монети от V век. Това е най голямото златно монетно съкровище в България. Притежание на местния исторически музей са също Златният Пегас, колективната находка от тракийски бронзови релефи и др. Предисторически селища и тракийски надгробни могили в околностите на Разград свидетелстват, че той е стратегически, административен и икономически център от древността до днес. В близост до града се намират останките на основания още през I-ви век пр. н. е. античен град Абритус, играл важна роля в някогашната Римска империя. Разград запазва ролята си на важно военно, а по-късно търговско и културно средище и в рамките на Османската империя.
Часовниковата кула - Построена през 1864 г. на мястото на стара кула от ХVІІІ век.

Отличава се от другите часовникови кули в страната с дъгообразните си корнизи и куполен покрив, които я приближават до черковната архитектура.
Централната градинка около часовниковата кула е приятно място за отдих, красива и вечер.

Скулптурата на Майстор Манол се издига в центъра на града. Според легендата, майстор Манол е бил затворен от турците във висока кула, но със сръчните си ръце е успял да изкове криле и да избяга.

Затова наричат майстор Манол Българският Икар.
Друг интересен обект на площад „Възраждане" е войнишкият паметник

на загиналите войници от Разград във войните за национално обединение 1912 – 1918. и Отечествената война 1944 – 1945.  С невероятно красива бронзова скулптура на Свети Георги.

Църквата „Свети Николай Чудотрорец” - Построена е през 1860 г. и преустроена през 1903 г. Тя е една от най-внушителните представители на църковната архитектура от средата на ХІХ век. Намира се в квартал "Вароша".

Момина чешма - един от символите на града.

Това е оригинална и изящно изработена чугунена скулптура на девойка в класически стил и е единствената подобна женска фигура в България.