Библиотека Пъстри халища

Изберете цвят на фона и размер на шрифта за четене в блога
Осло - столица Норвегии, крупный промышленный и культурный центр страны, "магнит" для туристов... и просто изумительный город. Отдых в Осло - это удивительное сочетание ресторанов, развлечений, шопинга, зимних видов спорта, культурных и исторических достопримечательностей. Климатические условия достаточно переменчивые, но благодаря течению Гольфстрим более мягкие, чем стоило ожидать на этой широте. Летом стоит достаточно теплая погода, температура достигает +25°C - +30°C, влажность практически отсутствует. Зима часто "балует" сильными штормами, дождями и облачностью. Ехать на отдых в Осло зимой, не рекомендуется не только из-за климатических условий, но и того, что все население берет лыжи и отправляется подальше от города. Как гласит известная поговорка: "норвежец родился с лыжами на ногах!" А вот летом, город превращается в один непрекращаемый фестиваль: театры, концерты, выставки. Каждый человек сможет найти себе увлечение по душе. В 2000 году, город отметил свой юбилей, а именно - тысячелетие. И хотя сегодня, столица Норвегии застроенная преимущественно современными зданиями, однако сохранилось немало архитектурный памятников и музеев.





Главные достопримечательности Осло: Музей кораблей викингов был сооруженный в 1913 году для хранения знаменитых кораблей - Тюнского, Гокстадского и Осебергского. Все три пролежали на морском дне около 1000 лет, потому что у викингов существовала традиция - хоронить своих вождей в украшенных кораблях. По их поверьям, попасть в Мир Мертвых, возможно только преодолев водную преграду. Вигеланд - музей под открытым небом, уникальный в своем роде парк скульптур, представляющий работы скульптора Густава Вигеланда. Это, наверное, "главный экспонат в композиции достопримечательности Осло". На площади 32 га демонстрируются более 200 скульптур из бронзы, гранита и железа. Вход бесплатный, работает ежедневно. Национальная галерея - крупнейшее собрание произведений норвежского искусства, включающее в себя работы всемирно известных мастеров - Пикассо, Ван Гога, Моне, Матисса и многих других. Галерея была основанная в 2003 году, путем объединения Музея архитектуры, Музея прикладного искусства, Музея современного искусства и Национальной галереи. Королевский музей - резиденция короля Норвегии, построенная в 1825-1848 гг. Для посетителей дворец открыт исключительно в летнее время, но в другие времена года, никому не запрещается погулять по дворцовой площади, где размещенные статуи, озера и небольшие зоны отдыха. Каждый день, в 13:30 можно наблюдать интересный процесс смены караула. Это далеко не все достопримечательности Осло, чтобы описать их более подробно, нужно несколько томов. Без сомнения, отдых в Осло оставит незабываемые позитивные эмоции в Вашей памяти!

Денят на Бастилията
Франция е страна с бурна и драматична история. С много и продължителни войни. Особено запомняща се и вълнуваща е историята на Френската революция. Революцията започна от националния вик за равенство, свобода и братство и с нея се внасят мащабни реформи във Франция. Щурмуването на Бастилията (символ на подтискане и зверства на владетелите) през 1789 се счита за началото на революцията във Франция - на истинска революция за независимост.
14 юли, Денят на Бастилията. Цяла Франция празнува. През деня в Париж се организира военен парад, между Триумфалната арка и площад Конкорд, минаващ през Шанз-Елизе. Военни церемонии се провеждат и в много градове в страната.


Денят на Бастилията

През нощта фойерверки озаряват небето в повечето общини, обикновено придружена с танци и концерти. В зависимост от населеното място, тържествата се провеждат в навечерието на 14 юли или през вечерта на същия ден, което дава възможност на някои хора, за да отпразнуват националния ден два пъти!
 ден на целувката
Целувка. Тя е чудесен начин за комуникация, и то комуникация, изпълнена с топлина, нежност. Или страст, неистово чувство. Или грижа, внимание, утешение. С целувка можете да декларирате любовта си, да се възстановят отношенията между съпрузите, да утешите бебето, да благодарите на родителите, да се подкрепяте взаимно. С една дума, целувката, като елемент на общуване, напълно може да изпълни ролята на своеобразно съобщение между приятели, съпрузи, любовници, родители, деца, или просто близки един на друг хора. Древногръцкият философ Платон нарича целувка " обмен между две души ".
Днес, някои лекари определят целувката като своего рода крампи или спазми, в които участват 29 големи и малки мускули. Изследванията потвърждават, че тези хора, които често се целуват, по-рядко страдат от заболявания на стомаха, жлъчния мехур, кръвоносната система и в допълнение, имат по-добър сън. Целувките предотвратяват образуването на бръчки, тъй като тренират мускулите на лицето по-добре от всеки масаж. Според психолозите, целувката успокоява нервната система и предотвратява стреса. Обичащите да се целуват често се проявяват като оптимисти, те са уверени в своите способности, достигащи професионален и личен успех.
Целувката е "букет" от сложни химични реакции. По време на една целувка партньорите обменят 7 мг мазнини, белтъчини 0.7 мг, 0,45 мг различни соли. В допълнение, от уста в уста чрез целуване преминават около 200 стрептококи, стафилококи и много бактерии, като 95% от тях са безвредни. С целувка задължително се поздравявали помежду си при среща първите християни. През Средновековието с целувка е завършвала церемонията за посвещение на поредния кандидат за рицар. Колко много може да се каже за обикновената целувка! Понякога тя е в състояние да замени най-красивите, най-важните думи. И не напразно в нейна чест има празник - Международен ден на целувката. 6-ти юли.
 Денят на независимостта на САЩ
Четвърти юли. Денят на независимостта. Подписана е Декларацията за независимостта, ражда се Том Круз. Но какво показва сухата статистика – че 4-ти юли е един наистина американски ден. На тази дата през 1776 г. във Филаделфия на конгрес с участието на тринадесет колонии е подписана американската Декларация за независимост, подготвена от Томас Джеферсън. Оттогава денят се отбелязва като Ден на независимостта на САЩ. Не толкова светъл миг на тази дата е имал Джон Адамс-вторият президент на САЩ. Той е роден на 30 октомври 1735 г. в Бейнтри, Масачусетс. Завършва Харвард през 1755 г. 3 години след това работи като юрист в родния си град. През 1776 г. е председател на Континенталния съвет и член на Комитета за декларацията за независимост. През 1780 г. е във Франция и Нидерландия, където уговаря заем от $ 1 400 000 за САЩ. През 1782 г. участва в преговорите с Великобритания, а на 3 септември 1783 г. подписва мирния договор в Париж, с който е призната независимостта на САЩ. Между 1785 и 1788 г. е посланик на САЩ във Великобритания. През 1789 г. е избран за вицепрезидент. През 1796 г. е избран за президент. През 1800 година Адамс се кандидатира за втори мандат, но недоверието към него в собствената му партия , непопулярността на Закона за чужденците и бунтовете, който той прокарва и популярността на неговия опонент – Томас Джеферсън, водят до загубата му. Той се оттегля в частния живот в родния си град. През 1896 г. умира именно на тази дата. Точно на петдесетата годишнина от приемането на Декларацията за независимостта, малко преди да умре, Адамс изрича известните си думи „Поне Томас Джеферсън ще продължи да живее”. Адамс не знае , че Джеферсън е починал няколко часа по–рано. Както вече стана ясно и самият създател на Декларацията на независимостта Томас Джеферсън не е имал само добри преживявания на 4 юли. Той е роден на 13 април 1743 в Шадуел, щат Вирджиния, САЩ. През 1762 г. завършва право в колежа "Уилям и Мери", а през 1767 г. е приет в адвокатската колегия на щат Вирджиния. През 1769 г. е избран в Камарата на представителите в Сената на САЩ. През 1775 г. е избран за делегат на I континентален конгрес, а през 1776 г. - на II континентален конгрес, където е определен да състави текста на Декларацията за независимост. Джеферсън заема постове като губернатор на щат Вирджиния (1779-1781 г.), посланик на САЩ във Франция (1785-1789 г.) и държавен секретар в първата администрация на Дж. Вашингтон (1790-1793 г.). През 1796 г. се кандидатира за президент от името на създадената от самия него Демократическо-републиканска партия, но е победен от Дж. Адамс. На изборите през 1800 г. побеждава Адамс и става третият президент на САЩ (1801-1809 г.). Томас Джеферсън оказва огромно влияние върху политическата история на САЩ. Неговите съчинения и писма са издадени в 20 тома. Умира в Шарлотсвил, Вирджиния. Достиженията му като политик, общественик и президент са предостатъчно, така че ще се огранича само с един чудесен цитат за него, който може би най-добре го охарактеризира. За куриоз той е изречен през... 1962 г. и то от президента Дж. Ф. Кенеди, който приема 49 нобелови лауреати в Белия дом с думите „Мисля, че това е най – впечатляващото събиране на талант и човешко познание, което някога е ставало в Белия дом, може би с изключение, когато Томас Джеферсън е вечерял сам”.
Двама политици, двама президенти, двама противници и бащи на конституцията си отиват когато САЩ отбелязват кръгла 50-годишнина на своята Декларация. Но да видим напред...
Годишнината от Декларацията се закръгля отново на 55 години и САЩ губи своят... 5-ти президент. Умира Джеймс Монро - петият президент на САЩ. Американският политик е роден на 28 април 1758 г. в Уестмориленд, щат Вирджиния, САЩ. През 1776 г. завършва колежа "Уилям и Мери”. Монро участва във Войната за независимост 1775-1783 г., ранен, излиза в оставка с чин "майор”. През 1780-1783 г. учи право при Т. Джеферсън. През 1782 -1783 г. е член на легислатурата на Вирджиния, а през 1783-1786 г. е в Континенталния конгрес. До 1790 г. е практикуващ юрист. През 1790-1794 г. е сенатор от Вирджиния, през 1794-1796 г. е посланик на САЩ във Франция, а през 1799-1802 г.- губернатор на щат Вирджиния. В края на 1802 г. президентът Т. Джеферсън го изпраща в Париж, за да помага на американския посланик Р. Ливингстън в преговорите за собствеността върху Нови Орлеан (с Франция) и върху Западна Флорида (с Испания). На 30 април 1803 г. е подписан договор за получаване на цяла Луизиана от САЩ. През 1803-1807 г. Монро е посланик във Великобритания, през януари 1811 г. отново е избран за губернатор на Вирджиния, но през март президентът Дж. Медисън го назначава за държавен секретар. По време на рейда на англичаните срещу Вашингтон през август 1814 г. той евакуира целия архив на Държавния департамент. От септември 1814 г. е и военен министър. Монро печели убедително президентските избори през 1816 г. и 1820 г. Периодът на неговия мандат е известен като "ерата на съгласието” в историята на САЩ, а името му се свързва с "доктрината Монро” – външнополитическа концепция, оповестена в Конгреса на 2 декември 1823 г., която декларира принципа за взаимната ненамеса във вътрешните дела на държавите от американския и европейския континент. Особено популярен е лозунгът "Америка за американците”. Доктрината става основа за външната политика на САЩ, модифицирана е и получава по-широка интерпретация. След като се оттегля от активната политика Монро живее в имението Оукхил и в Ню Йорк, където умира от сърдечна недостатъчност и туберкулоза. Погребан е в Ню Йорк, а през 1858 е препогребан в Ричмънд. Съчиненията му са издадени в 7 тома (1898-1903 г.), той оставя и недовършени мемоари.
Трима президенти, трима радетели за независими съединени американски щати, трима юристи, трима пратеници на страната си зад океана умират на светлата дата на страната си. И може би с това тъмната част на 4 юли е време да завърши. Ама не съвсем...
И все пак на 4 юли 1872 г. се ражда Калвин Кулидж - тридесетият президент на САЩ (1923 г.-1929 г.), политик от Републиканската партия. Калвин Кулидж завършва право в Амхърст Колидж през 1895 г. Представител е на Масачусетс в Сената от 1906 г. Председател е на Конгреса от 1911 г., губернатор на щат Масачусетс (1918 г.-1919 г.). Вицепрезидент е на САЩ за периода 1921 г.-1923 г. Кулидж е избран за президент през 1923 г., след смъртта на републиканеца Уорън Хардинг. Печели изборите през 1924 г. и предпочита да не се кандидатира повече през 1928 г., оттегляйки се в полза на Хърбърт Хувър. Кулидж е последният президент на САЩ, който отказва да интервенира в свободния пазар и го остава да следва естествените си цикли. По време на неговото президентство страната изживява изключителен икономически разцвет, така наречените „Бурните двадесет”. Кулидж не само намалява данъците, но и свива националния дълг. Кулидж умира на 5 януари 1933 г. в Нортхемптън, Масачусетс, САЩ. Преди смъртта Кулидж е разочарован от загубата на Хувър в опита му да спечели втори мандат. Малко преди смъртта си Кулидж споделя: ”Чувствам, че вече не се вписвам в тези времена.” И един красив цитат от четвъртоюлския рожденник: ”Събирането на повече данъци от минимално необходимите е абсолютен грабеж.”
И още няколко събития говорят в полза на 4 юли от САЩ. Така например на 4 юли 1802 г. е открита Военната академия на САЩ в Уест Пойнт, на 4 юли 1863 г. пред силите на Севера рухва обсаденият генерал Грант от 47 дни град на Юга Виксбърг, на 4 юли 1946 г. след 381 колониални години Филипините получават независимост от САЩ, на Марс каца американският апарат "Патфайндър”, а на 4 юли 2003 г. светът губи Бари Уайт.