На 17 септември се чества християнският празник на светиците Вяра, Надежда, Любов, както и на майка им - Света София. На тях са наречени основните религиозни добродетели. Имен ден празнуват София, Вяра, Вера, Надя, Надежда и Любов. Това е празник и на град София. Честит празник на всички!
Вярата, това е Надежда за невидимото, тя може да премести планини.

Ако смятам, че Надеждата е тази, която ме спасява, това е желание, за това, което аз не мога да видя. Но без Любов, нямам нищо, А с любов имам всичко, и Вяра, и Надежда. Но най-силната от тях е Любовта. Защото е търпелива и мила, не пропуска да намерим това, което търсим и искаме. И Любовта никога не е горда, не се гневи лесно. Но без Любов, аз нямам нищо, а с Любов имам всичко, и Вяра, и Надежда. Ако следвам пътя на Вярата, знам, че Любовта винаги ще я защитава, защото винаги вярва. Ако следвам пътя на Надеждата, знам, че Любовта винаги се надява, винаги преобладава. Следвайте пътя на Любовта, защото без любов няма Вяра и Надежда. Любовта винаги се доверява. Любовта винаги надделява. Следвайте пътя на Любовта. Следвайте го с Вяра. Следвайте го с Надежда. Следвайте пътя на Любовта.

На календара датата 15 септември не е отбелязана като празнична дата. Но за всяко българско семейство този ден е специален, защото е изпълнен с много трепети, вълнение, цветя и настроение. Особено за вас днешният ден 15 септември е изключителен - вие сте ученици. Честито!
„Ученик” е не само название, това е отговорност: да ставаш рано, да пишеш домашни, да учиш уроци, да си носиш сам чантата на гръб... Но това е и радост, игри с другари, смешки и закачки. Пожелавам ви всичката радост, която можете да изпитате като ученици, много здраве, упоритост и търпение. Вашите успехи ще бъдат най-добрата отплата за обичта и грижите на вашите родители.

Уважаеми родители, децата са нашата радост в грижи, грижи в радостта, нашата надежда. Нека ги дарим с много обич и внимание, да им помагаме в трудни моменти. Пожелавам ви много здраве, търпение и спокойствие. Вярвам, че ще вървим заедно в името на доброто на децата.
Честит първи учебен ден на всички бъдещи, настоящи и бивши ученици...На колегите желая много успехи, вдъхновение и търпение... Звънчето звъни!

На добър час!

На 14 септември Православната църква чества Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен - Кръстовден. Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие. Жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста (опасват го с пояс) поради застудяването.

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“- вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
По традиция на днешния ден се поръсват със светена вода къщата и хармана, поднасянето на трапеза, на която свещеникът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните даряват попа с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.
За празника се раздават пресни пити – тази „житна жертва“умилостивява стихиите, за да дарят стопанина с берекет. Първото откъснато грозде се освещава в черквата и се раздава за здраве и плодородие.
По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Обредна трапеза: зелник с праз лук, печена тиква.

"Български чадър" е чадър със скрит пневматичен механизъм, който инжектира малка сачма, съдържаща отровата рицин. Твърди се, че такъв чадър е бил използван за убийството на българския дисидент, писателя Георги Марков. Било е 7 септември 1978, на рождения ден на българския председател на Държавния съвет Тодор Живков, който често е бил обект на критиката на Георги Марков. Случило се е на моста Ватерло в Лондон, а Георги Марков умира три дни по-късно. Също така се твърди, че е "Български чадър" е използван и в опита за неуспешното покушение срещу българския дисидент, журналиста Владимир Костов през същата година в Парижкото метро. Отровата, използвана и в двата случая е рицин. И двата опита за убийство са били организирани от българските тайни служби от времето на Студената война, с помощта на КГБ. Така се смята.

Георги Марков разказал на колегите си, че помни как нещо го боцка в крака, докато чакал на автобусната спирка на моста Ватерлоо, на път за работа в същия ден. Когато се обърнал, за да види кой е, забелязал непознат да вдига чадър от земята. Това е началото на легендата за "Български чадър". Малка е вероятността смъртта да е следствие от използването му като оръжие за убийство. Историята на убийството на Георги Марков се разпространява в цяла Европа.
Смята се, че убиецът използвал върха на чадър, за да инжектира капсула с рицин в тялото на Марков. А някои вярват, че убиецът използвал чадъра не като оръжие, но като отвличане на вниманието. Реалното оръжие е устройство за инжектиране, подобно на писалка. И все пак, все още има хора, които ще ви кажат, че цялата история с убийството на Георги Марков е една пропаганда от времето на Студената война, създадена да покаже комунизма в отрицателна светлина. Както и да го погледнем .... гласът на Георги Марков беше заглушен.
Историята "Български чадър" може да се окаже една от най-големите истории на Студената война. Това е духът на Георги Марков, който казва за всички нас да търсим разкриване на истината отвъд митовете.

Ще ви заведа на едно малко езеро. То е на 350 километра южно от София. Чисто географски това езеро принадлежи към Егейските езера. Разделено е почти по равно между Република Македония и Гърция. Името му е Дойран. Дойран прилича по форма на око. Но това око е видяло доста много.

Ниските безлични хълмисти поля около Дойран са като връх в историята на българската слава. Като нашия Еверест. Всеки, който погледне към тези ниски поля трябва да знае, че тук почиват български кости.
Тук са костите на младия Димчо Дебелянов, забележителен поет, който умира прострелян в корема.

Тази земя е полята с много българска кръв. Тук се е водила една наистина грандиозна битка. Сраженията са били най-голямото предизвикателство, пред което е била изправена нашата малка страна.

Срещу нея са действали 350 хилядна войска, а после 650 хилядна, въоръжена с 2230 оръдия и 3450 картечници. Повече от 1000 дни и нощи е продължила тази битка. Почти 3 години сме устояли на тази сила, изправена срещу нас. Тази сила всъщност е била световна сила. Френски дивизии, английска армия, две руски бригади, Черната шотланска гвардия. Сражението край Дойран е най-голямата ни победа, по-голяма от тази край Одрин, Сливница, Клокотница или край Тутракан. Защото съотношението на силите е било 4 към 1 в полза на световните сили.

Героят от тази битка, полковник Борис Дрангов е казал: „Не нам, господа офицери, не Вам, Ваше Величество, а на българската войска се дължи тази победа.“