петък

ГРАД ПЕЩЕРА

Пещера
Град Пещера е селище с твърде стара и интересна история. Откритите находки дават основание на изследователите да заключат, че през бронзовата епоха пещерите Снежанка и Юбилейна са били обитаеми. В продължение на хилядолетия този край е обитаван от тракийското племе беси, изпитало влиянието на римляни и византийци.
Няколко са предположенията за името на град Пещера, но надделява това от пещерите в околностите, Снежанка и Юбилейна. Най-ранният писмен документ за съществуването на селището под името "Пещера" е от 1479 година. По това време Пещера е част от тимара (особен вид владение в Османската империя) на някой си Мустафа заедно с още 41 селища.
Първото светско българско училище в Пещера е създадено през 1848, а читалището "Надежда" - през 1873. Изтъкнат възрожденски учител е Спас Зафиров - учител на Иван Вазов, Христо Ботев и Васил Левски, баща на българския генерал Атила Зафиров.
През 1880, при първото официално преброяване на града след Освобождението, той има 758 къщи и 3871 жители. 5 години по-късно населението на града е 4704 души, а къщите - 876.
Градът е част от Стоте национални туристически обекта на България. Пещерата Снежанка се намира в Баташката планина, Западните Родопи. Пещерата е наречена подземен дворец и е една от седемте най-големи благоустроени пещери в България. Фигурите в нея напомнят вълшебната приказка и цялата е една снежнобяла красота. Има няколко чудно красиви зали: Зала на гълъбите, Зала на китайските фенери, Голямата зала, Каменната гора. Включена е в 100 -те национални туристически обекти на страната. По своята пищност и красота в туристическата анкета е поставена сред 4-те чудесни български пещери, заедно с Магурата, Леденика и Съева дупка. Годишно се посещава от около 10 000 души.
Резерват "Купена" се намира южно от Пещера, богат на застрашени от изчезване растителни и животински видове. Исторически музей - експозицията е разположена в 5 зали. Притежава богата колекция от над 8 000 експоната, разкриващи живота на територията на общината от периода на неолита. През последните години особено внимание се обръща на археологията в раздел „Праистория“. Находки от този период участват в национални и международни изложби.
Църквата "Св. Димитър" е един от малкото запазени паметници от епохата на Възраждането в България. Строена е в периода 1825 - 1831. Тя е трикорабна, кръстокуполна с притвор и галерия. Техниката и технологическият подход при строежа и е аналогичен на подходите при строежа на най-големите и репрезентативни култови сгради от 19 век. Иконостасът е резбован през 1910 година, но иконите са от 19 век. Особено ценни са иконите със своите иконописни достойнства. Оригинални са и стенописните изображения в интериора на храма.

Източник: Интернет страница Wikipedia и официален сайт на област Пазарджик




0 коментара:

Публикуване на коментар

Ще съм признателна и наистина оценявам вашите приятелски коментари. Всеки опит да бъдат въведени автора и читателите в дискусия, както и препратките към външни ресурси ще бъдат премахнати. Моля, запознайте се с TERMS OF USE. Благодаря за вашия отзив.

Open Comments →