вторник

СТРАНДЖА ПЛАНИНА

Странджа
Една благословия е издълбана върху мраморна надгробна плоча, вградена в олтара на стара католическа църква в Малко Търново и датира от 2-ри век преди н. е. "Странниче, ти, който дойдеш тук, бъди здрав!" За Бога, странниче, не спирай по средата на пътя, а продължи, за да се насладиш на това море от девствени гори!", е казал един български писател . Природата на Странджа е благословена, защото съчетава морето, планината и средиземноморското слънце. Скритият смисъл на древния надпис е ясен - Странджа, населявана от хора още от праисторически времена, според вярванията на древните хора дава силен дух и здраво тяло. И до днес всеки, който дойде в тези земи, се вълнува от богатството на странджанската природа, прекланя се пред паметниците на древната култура, очарован е от духовното наследство, запазено в обичаите, традициите, фолклора и митологията на местните хора.
Гледката към Централна Странджа от обширните планински плата е запленяваща и незабравима. Вълнистите била, покрити от гъсти зелени гори формират една безкрайна верига, в която ги няма изпъкващите стръмни върхове, нито суровите скалисти зъбери, така характерни за другите български планини. Селцата с техните пасища, ливади и полянки са оскъдно разпръснати между вълните на това безкрайно зелено море. Такъв е пейзажът в региона, където расте зелениката – в източната част на планината. Западните склонове – към Малко Търново – са по-груби, скалисти и сурови.
Две била се открояват в планината – Резовско и Босненско. Резовското било продължава в Турция. На него е разположен най-високият български връх на Странджа – Голямо Градище (709 м). Ако денят е ясен, от върха може да се види Черно море. Босненското било играе ролята на северна граница на Националния парк "Странджа". То е почти успоредно на Резовското било. Започва с връх Кервансарай на българо-турската граница и свършва на юг от Царево. Долините на реките Велека и Резовска, които текат през парка, са наистина пленителни с многобройните си живописни меандри. Велека "влиза" в България през красив скалист пролом. Гъстите сутрешни мъгли са често явление в долините на двете реки през летните месеци. Погледнати от върховете, те създават впечатлението, че морето е навлязло в планината, формирайки множество заливчета и фиорди.


За Странджа е характерно нестинарството – само тук може да се види все още. Нестинарство - това е „ходене с боси крака върху жарава“ се е известно още преди Христа. то е езически ритуал, изпълняван още от древните траки. С танцуване върху жаравата те изпаднали в състояние на транс. Така те посрещали лятото и възхвалявали името на бог Слънце, който носил огъня. Молели го да ги дари със здраве и плодородие през цялата година.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Ще съм признателна и наистина оценявам вашите приятелски коментари. Всеки опит да бъдат въведени автора и читателите в дискусия, както и препратките към външни ресурси ще бъдат премахнати. Моля, запознайте се с TERMS OF USE. Благодаря за вашия отзив.

Open Comments →