петък

ВЪЗРОЖДЕНСКИ KОТЕЛ

Kотел
В живописната котловина на река Котлешница се е спотаил град Котел. В миналото е бил люлка на Възраждането, книжовно и бунтовно средище, днес – значим културно-исторически град, принадлежащ към 100-те национални туристически обекта. Котел се намира в Източна България на 49 км североизточно от Сливен и на 37 км южно от Омуртаг. Той е на пътя на стратегически проход през Източна Стара планина, което значително е определило историята на този град. Първото писмено свидетелство за него е от 1486г., където е споменат с името Казан Пънаръ.
Местното предание разказва, че в Котел са се заселили жителите на село Новачка, които търсели място далече от пътя и с добри пасища. Те пуснали конете си напред, а не след дълго ги открили спокойно да пасат край трите извора на Изворова поляна. Заселили се тук и нарекли града „Котел”, заради водата, която извирала от трите дупки в скалите и „врела като в котел”. Заживели щастливо хората, но три моми, които ходили за вода на изворите изчезнали. Хората зашушукали, че вероятно в скалните дълбини живее змей, който отвлича момите. Решили да кръстят дупките на изворите Рускина дупка, Радкина и Йовкина дупка, което подействало като заклинание и вече от селото не изчезнала ни една мома. Днес на Изворова поляна се разпростира градският парк „Изворите”, сред чиято уютна зеленина се разхождата котленци.’
Град Котел е заселен в началото на турското робство предимно от дервенджии (охранявали проходите в Балкана) и търговци на добитък. Това дало известна самостоятелност на селището, която в съчетание с търговския напредък и духовен местен патос превръщат през 18-19 в. Котел в център на българската култура, на борбата за църковна независимост и национално освобождение.
В Котел и околността му са родени и са живеели не малка част от българските видни книжовници и революционери: Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Неофит Бозвели, Петър Берон; Георги Сава Раковски, Георги Мамарчов, Захари Стоянов и много др. Не случайно този град е наричан „люлка на Възраждането”, защото тук са творили много учени и просветители, развивали са се българските занаяти и архитектура.
След Освобождението през 1894 голям пожар унищожава почти целия град. Оцеляват само покрайнините, наречени Галата, които днес ни дават представа за възрожденския облик на града. В тази част са запазени над 110 къщи от Възраждането, благодарение на които Котел е архитектурно -исторически резерват. Котленските стари къщи са от типа „Камчийска къща” на един и два етажа, строени от камък и дърво с великолепни резби и огромни стрехи.
Забележителностите в и около Котел са многобройни и си заслужава да се видят. В самия град можете да посетите няколко музея:
Етнографският музей е поместен в Кьорпеевата къща, където е онагледен местният бит от 19 век.
В Галатанското училище, което е архитектурен паметник, днес са изложени типични за региона килими и тъкани, проследяващи развитието на килимарския занаят тук. Типични за котленските килими са строго подредените едри геометрични орнаменти, известни като "големите очила” и "къдравите звезди”. Благодарение на уникална техника, тъкачките сътворяват две различни лицеви страни на тъканта с изключително високо качество.
Музей на котленските възрожденци се намира в центъра на града във внушителна сграда от камък, дърво и желязо. Музейната експозиция е разделена в четири групи: Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери, където се пазят факти за живота и делото на повече от 200 национални герои от Котленско. Централно място в залата на революционерите е отделено на Георги Сава Раковски. Тленните му останки са положени в мраморен саркофаг, покрит от бронзово знаме със заветните думи "Свобода или смърт”. Положено е и копие от сабята му.
Природонаучният музей се намира в края на парк „Изворите”. Той разкрива природното богатство на Източна Стара планина. Основоположник е местният учител – естественик Васил Георгиев, който в продължение на 60 години колекционира природни образци от района. През 1951г. комисия на БАН се запознава с колекциите на котленския учител и решават да ги изложат в Природонаучен музей. Днес музеят съхранява около 30 000 образци от живата и нежива природа на региона.
От национално значение в Котел е музикалното училище "Филип Кутев”, което е единственото по рода си в Европа. Основано е през 1967 г. и е първото средно училище за български фолклорни песни и инструментална музика. Тук не само българите, но и чужденците имат възможност да се запознаят с нашия фолклор и да почувстват българския дух и култура.
Магнетизмът на Котел и околността му е осезаема, зарежда с енергия и буди чувство на гордост.
Котел го огън не гори, Котел го сабя ни сиче, в Котел са лесно не влазя!!!



0 коментара:

Публикуване на коментар

Ще съм признателна и наистина оценявам вашите приятелски коментари. Всеки опит да бъдат въведени автора и читателите в дискусия, както и препратките към външни ресурси ще бъдат премахнати. Моля, запознайте се с TERMS OF USE. Благодаря за вашия отзив.

Open Comments →