понеделник

АПОСТОЛИ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

Бенковски
ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ
Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев. Деец на националноосвободителното движение, един от организаторите и ръководителите на Априлското въстание в Четвърти (Пловдивски, Панагюрски) революционен окръг. След ранната смърт на баща си (1848) напуска местното у-ще и става терзийски и абаджийски чирак. През 1866 г. е вече влиятелен абаджия; търгува в Мала Азия; пътува из различни райони на Османската империя. В началото на 1875 г. се озовава в Букурещ. През лятото на същата година се включва в подготовката на опита за въстание през септември 1875 г. Участва в групата на Стоян Заимов, натоварена да подпали Цариград и да убие султан Абдул Азис, за да привлече вниманието на великите сили към българския въпрос. В Цариград Бенковски получава паспорта на поляка Антон Бенковски и с тази фамилия остава в историята. Замисленото въстание претърпява провал и Бенковски се завръща в Румъния. Гюргевският комитет го определя за помощник на Панайот Волов – апостол на Четвърти (Пловдивски) революционен окръг. В началото на януари 1876 двамата се прехвърлят в България и започват организационна дейност. По време на подготовката на Априлското въстание показва блестящи качества на организатор. Той е един от ръководителите на събранието в Оборище, което утвърждава плана за въстанието в Четвърти революционен окръг. Провъзгласява въстанието в Панагюрище и организира конен отряд (така наречената Хвърковата чета), с който води сражения с редовната турска армия. След разгрома на въстаниците при Панагюрище се оттегля с малка чета в Стара планина. Предаден и убит из засада при преминаване на река Костина в Тетевенския балкан.

ИЛАРИОН ИВАНОВ ДРАГОСТИНОВ

Иларион Драгостинов

Деец на националноосвободителното движение. Завършва Търновското мъжко петокласно училище (1868); усвоява гръцки, френски и турски език. Установява се в Русе; занимава се с търговия; по-късно работи в английската жп компания като търговски агент и комисионер, поддържащ връзка с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса и др. Участник в обществено-политическия и културния живот в Русе. Основател на Русенския революционен комитет (1871). Представител на общото събрание на БРЦК в Букурещ (април-май 1872). Участва в подготовката на замисленото за през септември 1875 г. всеобщо въстание. Член на Гюргевския революционен комитет. Главен апостол на Втори (Сливенски) революционен окръг. Поради провал на организацията в Сливен по време на Априлското въстание заедно с Г. Обретенов формира малка чета и се присъединява към дружината на Стоил войвода. Убит в сражение с редовна турска войска недалеч от с. Нейково, Сливенско.


ПАНАЙОТ ВИЧЕВ ВОЛОВ


Панайот Волов


Деец на националноосвободителното движение, организатор и ръководител на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876). Завършва Шуменското класно у-ще при Д. Войников. С материалната подкрепа на богатия свой сродник продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса. Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев, Украйна (1869-1873) поради заболяване е принуден да се завърне в Шумен. Назначен е за главен учител и директор на класното у-ще, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище. Разгръща активна революционна дейност в Шумен и Шуменско. През авг. 1874 участва в общото събрание на БРЦК в Букурещ. Председател на революционния комитет в Шумен. Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на жп линията Каспичан – Шумен – Ямбол. Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой е освободен и заминава за Румъния. Участва в подготовката на опита за въстание през септември 1875. Един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти (Пловдивски) революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската работа на двамата са създадени десетки революционни комитети; в организацията са включени редица местни патриоти, с голям принос по-късно в хода на въстанието. След появилите се противоречия между двамата ръководители Волов проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Бенковски. Той е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до Панагюрище, и взема дейно участие в него. Когато избухва въстанието, Волов е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. След разгрома на въстанието, заедно с Г. Икономов и Ст. Ангелов са предадени на османските власти и при опит да се прехвърлят в Румъния се удавят в р. Янтра, край Бяла, Русенско.


СТОЯН ЗАИМОВ

Стоян Заимов

Апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател. Баща на генерал Владимир Заимов. Учи в класното у-ще в Стара Загора (1867-1869), където се запознава с В. Левски и става член на тайния революционен комитет; завършва педагогически курс в Пловдив (1870-1871). Като учител в българското мъжко училище в Хасково (1871-1873) участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри; заловен и заточен (1873) в Диарбекир, Мала Азия. Успява да избяга (1874) и се установява в Румъния. Там се запознава с Л. Каравелов, Хр. Ботев и други видни представители на българската емиграция, и се включва активно в нейната дейност. През 1875 ръководството на БРК му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 всеобщо въстание. Пръв помощник му е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в Букурещ. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Стоян Заимов е определен за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. В началото на 1876 г. се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д`Акр, Мала Азия. Освободен по общата амнистия след Санстефанския мирен договор (3 март 1878). След Освобождението (1878) се завръща в България. Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Учител е в Шумен (1882-1884), Варна (1884-1885), Кюстендил (1888-1895), София (1898-1901); член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение (1895-1898). Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. "Училищен преглед” (1896-1949), директор на Народната библиотека в София (1903-1908). Наред със Захари Стоянов слага основата на българската модерна мемоарна традиция. Автор на "Миналото. Белетристични и исторически очерки из областта на българските движения от 1870-1877 година”.

СТЕФАН СТАМБОЛОВ


Главен апостол на Първи (Търновски) революционен окръг. След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар ѝ критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стефан Стамболов е третият по продължителност на управлението си министър-председател на България след Станко Тодоров и Тодор Живков.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Ще съм признателна и наистина оценявам вашите приятелски коментари. Всеки опит да бъдат въведени автора и читателите в дискусия, както и препратките към външни ресурси ще бъдат премахнати. Моля, запознайте се с TERMS OF USE. Благодаря за вашия отзив.

Open Comments →