Библиотека "Пъстри халища"

Георги Аспарухов е легендарен български футболист. Роден на 4 май 1943. Притежава приз за най-добър футболист за XX век на България, които му бе присъден посмъртно.
Георги Аспарухов бе нападател на футболния клуб "Левски" от 1960 до 1961 и от 1964 до 1971 г., както и на футболен клуб "Ботев" Пловдив от 1961 до 1963 г. Той е изиграл 247 мача в българското първенство и е отбелязал 150 гола.
В историята на българския футбол са мачовете за Европейската купа, сезон 1965/66, когато "Левски" игра срещу звездния "Бенфика", с брилянтния си Еузебио. В първия мач на португалска земя беше постигнато равенство, 2: 2. В реванша българите загубиха с резултат 2:3, като три от четирите гола вкара Гунди, както феновете наричаха Георги Аспарухов. Европа заговори за новата звезда, португалците искали да я купят, но комунистическото правителство не даде разрешение за това.
За националния отбор Георги изигра 50 мача, в които вкара 19 гола, включително и единственият гол, вкаран от българите за Световната купа през 1966.
На 30 юни 1971 Георги Аспарухов, заедно с талантливия си съотборник Никола Котков загина в автомобилна катастрофа. На погребението му имаше 550,000 човека.
Гослар. Град в Германия, областен център, намиращ се в провинция Долна Саксония. Факти. Населението е 43058 души. Намира се под закрилата на ЮНЕСКО, като обект на световното културно и природно наследство. Градът се намира на място, много богато на минерали. На откритата през 968 сребърна мина Рамелсберг и богатите рудни находища, градът дължи своето възникване и последващото благоденствие. През X-XII век Гослар е част от Свещената Римска империя на германската нация, а по едно време дори го наричали "Северния Рим".
Градът е известен още и като резиденция на саксонските императори. Факт е, че през Средновековието германските императори, трябвало да бъдат много време на път. Разбира се, имало нужда едновременно да се оборудват няколко резиденции.

Гослар

В началото на XI век, по време на царуването на Хенри II, такава резиденция се появила и в Гослар. До средата на XI век, при Конрад II и Хенри III на дворецът станал по-изискан. Резиденцията в Гослар била любимата на Хенри III. Сърцето му е съхранено тук в капсула от злато в параклиса на двореца. Към него, може би, трябва да се отнесе откритите през 1886-и 1887 основи, разположени в източния край на императорската резиденция.

Гослар

После, в средата на XVI век, Гослар е бил принуден да отстъпи своите гори и мини на херцог Хенри Брауншвайгск и в резултат на ограбването от шведите по време на 30-годишната война, градът постепенно загубил предишното си значение. В началото на XIX век Гослар премина към Прусия, а след това към Вестфалия, а по-късно към Хановер. Именно правителството на Хановер се занимавало с възстановяването на императорската резиденция, рухнала през 1865.
В момента резиденцията в Гослар е ценен образец на романската светска архитектура. Основната зала на двореца и изрисувана с картините на художника Херман Вислиценус с исторически сюжети, славещи германската история. В двореца се намира паметника на Уилям Велики I, изработен от скулптора Валтер Шот през 1898.

Гослар

Почти едновременно с изграждането на Императорския дворец в подножието му построена Църквата на светите Симон и Иуда, определяща облика на много римски църкви в региона. През 1820 църквата е била разрушена и изоставена. Запазена е само верандата отпред, където сега могат да се видят великолепни образци от зидарията и декоративните огради на императорския престол.
На пазарния площад е разположено кметството на град Гослар. И в средата на площада стои централния фонтан, увенчан със златен орел, символ на града. Поради местоположението си е получил второ име, Пазарния фонтан, и обозначава централната точка на града. Независимо от факта, че Пазарния фонтан е цялостно произведение на изкуството, в действителност той е сложен "пъзел". На дъното на резервоара му е най-големият екземпляр от бронзовото леене през романската ера. Около 100 години по-млада е горната част, която преди това е служила за отделен фонтан. Дори и орелът е съставен от елементи от различни епохи.

Гослар

На източната страна на Пазарния площад е бившата сграда на Министерството на финансите, на предната част на което се намират камбани. Четири пъти на ден три малки порти се отварят и под звъна на камбаните от тях излизат фигурки, които илюстрират историята на мината Рамелсберг, от откриването на среброто до наши дни. Камбаните са дарение от града от фирмата Прусак през 1968 за 1000-та годишнина от събитието.
Между другото, рудниците, извисяващият се около тях в центъра на града възстановен дворец, множеството кули и камбанарии на църкви, определят панорамата на Гослар. Мината Рамелсберг както и средновековния център са защитени от ЮНЕСКО. В града има и музей на минното дело.

Гослар

В Гослар добре са запазени и древните старинни градски порти. Историческият център има около 1500 сгради, построени във вековете от XV до XIX. Интересната Църква на Козма и Дамян на Пазарния площад за първи път е спомената през 1151.


Споменат е единствено в Именника на българските ханове. Управлявал е 7 години. Родът му е Вокил. Смяната на управляващия род свидетелствува за поредния държавен преврат. Поводът бил поражението на хан Кормисош през кампанията от 756.
През същата 756 император Константин V Копроним предприел втория си поход срещу България - начело на българската държава стоял вече хан Винех. Ударът на ромеите бил осъществен със съвместните усилия на сухопътната армия и флота. Петстотин византийски кораба стигнали устието на Дунав и поели нагоре срещу течението на реката - стовареният десант „опожарил българската земя и взел немалко пленници“. Сухопътната армия, която се командувала лично от императора, била посрещната от Винех при пограничната крепост Маркели (при днешния Карнобат). Българските войски „били обърнати в бягство и претърпели поражение. Хан Винех бил принуден да започне мирни преговори и се задължил да „изпрати като заложници собствените си деца“.
През 759 император Константин V започнал поредния си поход срещу българската държава. Българите посрещнали византийската армия в „теснините на Стара планина и ромеите претърпели голямо поражение. Византийският хронист Теофан назовава имената на мнозина от знатните, които оставили костите си в Балкана, а още повече били (уверява той) загиналите обикновени войници. Константин V трябвало да се завърне безславно назад, а хан Винех взел „голяма плячка“. Но на Винех не било съдено да се радва дълго на тази победа - той проявил учудващо бездействие, клонял повече към мира, отколкото към продължаването на войната, което предизвикало широко недоволство сред аристокрацията. Скоро се стигнало до открит бунт, съпроводен от жестоки насилия - хан Винех бил убит през 762 заедно с целия му род.