Библиотека Пъстри халища

понеделник

Национальный парк Чобе. Ботсвана. Южная Африка.
Только представьте, что происходило в голове у легендарных колонизаторов XIX века, когда они увидели Африку в первый раз! В 1860-х годах было золотое время европейских открытий на «черном континенте». Главным предметом экспорта на то время, к сожалению, были рабы, но вскоре этому пришел конец. Людям было интересно, что еще они могут вывезти из этих мест и получить от местных жителей. В этом участвовали торговцы, церковь, а также великие белые охотники. Что может быть лучше, чем идти по следам самого известного европейского путешественника Дэвида Ливингстона.

Ливингстона

Прошло более 150 лет с тех пор, как выдающийся исследователь Африки прошел эти места в поисках истока Нила. Сегодня лев - один из постоянных страхов Ливингстона стал самым редким развлечением в Чобе. Ливингстону очень повезло, что он не стал для львов обедом.


Лев


Одна из таких кошек напала на него и чуть не оторвала руку. Путешественник на всю жизнь остался инвалидом. Спас Ливингстона его африканский друг, который также был покалечен. По сей день Африка и ее животные также близки к природе, как и раньше. Национальный парк Чобе, основанный в 1967 году, находится рядом с одноименной рекой и городом Касане на севере Ботсваны. В национальный парке, который раскинулся почти на 12 тыс. кв. км – поистине африканский масштаб, самая высокая концентрация диких животных во всей Африке.

 Чобе


Вы можете проехать по парку на внедорожнике, а можете пройтись своим ходом, как Ливингстон. Но вам не придется жить в таких же суровых условиях, как великому путешественнику, потому что прямо на берегу реки Чобе находится небольшой отель Chobe Marina Lodge, который предлагает 66 больших современных номеров, где можно найти все необходимое.

Marina Lodge

Помимо экскурсии по национальному парку Чобе можно поучаствовать в рыболовном походе, в котором вам предложат отправиться из Ботсваны в Намибию, чтобы порыбачить на канале Касай, а также побывать на месте слияние рек Чобе и Замбези, где проходит граница четырех стран: Ботсваны, Зимбабве, Замбии и Намибии - это уникальное и единственное такого рода место в мире. Рыбацкий тур длится весь день. Во время рыбалки вы обязательно увидите стада бегемотов, так как они здесь повсюду, и, конечно же, крокодилов. Это единственный рыбацкий тур, в котором вас не сильно будет волновать, если вы ничего не поймаете, потому что ближе к вечеру, вы оправитесь обратно на реку Чобе вглубь национального парка и на берегах реки увидите много различных животных, пришедших на водопой.

водопой


Парк Чобе также знаменит тем, что в нем проживает самая крупная популяция африканских слонов. Сейчас их насчитывается около 120 тыс. и лучше всего наблюдать за ними в засушливые месяцы между маем и октябрем. Посещение Чобе – это очень ценный опыт. Находясь здесь, легко понять, что же так притягивало путешественников, таких, как Дэвид Ливингстон идти туда, где никогда не ступала нога белого человека – воображение.


Чобе

Когда путешественники впервые пребывали сюда, частью их работы было ведение журнала и зарисовка местности, ведь все хотели знать, как выглядит Африка. Но представьте себе, что вы впервые увидели слона, и вы пишите в лондонский «Таймс», как вы его опишите, если за всю жизнь видели только собак и кошек…

Вам понравилось? Поделиться с друзьями.

неделя

Крепостта Царевец е символ на България. Нейните руини поддържали през вековете в хората увереност в получаване на свободата. В продължение на повече от два века Велико Търново е бил столица на Втората българска държава (края на XII - XIV век). В периода от V до VII век градът е най-големият в провинция Долна Мизия, която по това време била в рамките на Византийската империя. През 1185 по време на освещаването на църквата "Св Димитър" в града братята Асен и Петър започнали въстание на българите срещу византийското владичество. На следващата година, българската държава е възстановена и град Търново става негова столица.

Царевец >

Ландшафтът тук е особен. Река Янтра прави много завои около планината, която е естествено укрепление. Дворецът на българските царе е построен от основателите на Втората българска държава братята Асен и Петър в планината като феодален замък, но по-късно се превърнала в дворцов комплекс, заобиколен от стени и кули. Царевец. Тук са управлявали много велики монарси, като цар Петър IV, цар Асен I, Цар Калоян, цар Иван Асен II, цар Иван Александър и Иван Шишман. Съвременниците не щадят епитети, възхваляващи неговата красота, като "Царицата на градовете" и го сравняват с Константинопол.

Царевец

Царевец впечатлява със своите размери и великолепие. Крепостни стени обграждат историческия хълм от всички страни и извисяващите се скали правят недостъпно това укрепление. Крепостта е имала три входа. Главен, защитен с кули и подвижен мост, втория, наречен малката порта (Асенов) и трети вход с военна кула. Тя е известна като Балдуиновата кула, наречена на византийския император Балдуин Фландърски, пленен от цар Калоян в битката при Одрин през 1205.

 стени


В централната част на крепостта е бил дворцовият комплекс. Той е от няколко сгради, заобиколени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Тук били Тронната зала, Дворцовата зала и царския дворец. Дворецът е с два входа - на север и на юг, северния вход е бил официален. В източната част на двора на двореца била дворцовата църква "Св. Петка", чиито мощи след битката при Клокотница (09 март, 1230) получил Цар Иван Асен II от Византийската империя. В този храм били погребани някои от българските царе, които са управлявали в XIV век. Около хълма на двореца били построени жилищни сгради, занаятчийски работилници, многобройни църкви и манастири.
В най-високата точка на хълма е била резиденцията на българските патриарси. Това е вторият по големина архитектурен комплекс в Царевец, след царския дворец. От южната страна има висока камбанария, което е рядко явление в църковната архитектура на Балканите. Патриаршеската църква е била богато украсена отвътре и отвън с мозайки и стенописи.
През 1393 крепостта Царевец била заобиколена от османските войски на султан Баязид I. Обсадата продължила три месеца. Превзели града, опожарили крепостта, и така се сложил край на българското царство. Възстановяването на крепостта Царевец е започнало през 1930 и приключило през 1981, във връзка с честването на 1300-годишнината на Българска държава.
Днес, архитектурен и музеен резерват "Царевец" е уникално място за опознаване миналото на България. Достъпът до всички съоръжения се улеснява от инфраструктура, построена в автентичния стил на епохата. Указателни табели предоставят допълнителна информация за целите и историята на обекти. Посетителите могат да се изкачват на кулата-камбанария, която предлага прекрасна гледка към града.

Кулата

Възстановеното на църквата "Свето Възнесение" впечатлява със своите размери, архитектура и иконопис, който възпроизвеждат възвисяването и падението на Втората българска държава. Днес църковната сграда е превърната в музей.
Днес можете да се възхищавате на старата крепост през деня, но ако посетите това уникално място през нощта, можете да получите двойно удоволствие. Ако през деня крепостта лежи спокойно на стръмния хълм, то през нощта се взривява от разнообразието на звуци и цветове!

събота

Смята се, че хан Кардам е приемник на хан Телериг, въпреки че името му се среща в историческите извори за първи път едва през 791. През месец април византийският император Константин VI (780-797) потеглил на поход срещу българите. Акцията му целяла да ги накаже заради проникването им по поречието на Струма и изтребването на византийски войски.

 Кардам


Хан Кардам взел своевременно мерки и посрещнал ромеите на тяхна територия при градчето Пропат край Одрин. Привечер двете войски влезли в сражение и ромеите отстъпили. Вечерта те напуснали лагера си и побягнали в Константинопол. Сражението нямало решителен характер, въпреки че бойното поле останало в ръцете на хан Кардам.
През юли 792 Константин VI излязъл от столицата и пристигнал с войските си край българо-византийската граница, където се заел с укрепяването на крепостта Маркели (при Карнобат). Българският хан Кардам се появил с войските си на 20 юли, като заел съседните височини. Времето минавало в разузнаване и приготовления. „Въодушевен и убеден от лъжепророци, че победата ще бъде на негова страна", императорът излязъл от лагера и дал решително сражение на българите. Още при маневрирането той разстроил редиците си („нападнал безредно") и претърпял тежко поражение. Загинали много от военачалниците му, в това число и „лъжепророкът" (астрономът Панкратий), който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех. Хан Кардам празнувал голяма победа той пленил целия вражески обоз заедно с императорския шатър и цялата прислуга. Константин VI едва успял да се спаси и „пристигнал като беглец в столицата". Последвали преговори, които завършили с подписването на мирен договор. Императорът се задължил да плаща ежегоден данък.
През 796 Кардам изпратил послание на Константин VI, в което заявявал: „Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врати и ще опустоша цяла Тракия". На това предизвикателство императорът отговорил с присъщата му самонадеяност, като изпратил на българския владетел конски тор вместо злато и го придружил с думите: „Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото бог отсъди."
В декларацията на императора имало повече поза, отколкото желание за решителен бой той не само не стигнал до Маркели, но бил принуден да се спре северно от Одрин, тъй като хан Кардам вече бил с войските си в близките гори. В продължение на цели 17 дни императорът напразно призовавал българския владетел на решителен бой, но той не се осмелил да излезе от укреплението си така поне твърди византийският хронист Теофан. Думите му явно стоят далеч от истината. Чудно е наистина как цели 17 дни мечтаещият за реванш Константин VI не намерил сгоден случай да придобие със силата на оръжието онова, което манифестирал с надменните си слова. Вероятно през тези дни са водени преговори за мир както свидетелствуват последвалите събития те завършили с подновяването на договора от 792. Повече сведения за живота и личността на хан Кардам няма. Не са известни и обстоятелствата около неговата смърт, но дори и да е била насилствена, тя не бива да се поставя във връзка с Византия и нейните интриги.
Управлението на българския хан Кардам е забележително преди всичко с ликвидирането на междуособиците, умиротворяването на страната и извеждането на България от политическата й немощ. Пак с неговото име трябва да свържем и новия етап в българо-византийските отношения през 90-те години на VIII век България минала в настъпление на юг от Балкана. Тази активна външна политика осигурила не само толкова мечтания мир, но и просперитета на България през следващото столетие.